– Майка ми – прошепна момичето.
Омразата в гласа ѝ изобщо не се връзваше с тревогата, че действията ѝ може да наранят въпросната майка. Андреас обаче имаше опит с малтретирани деца и бързо се досети какво означава това.
– Къде е баща ти? – попита той нежно.
– Умря.
– И майка ти се е омъжила отново.
Тя кимна.
– Не се задържа много у дома, нали така?
– Работи като нощна сестра в болницата.
Андреас потръпна, картинката беше ясна.
– Тук си в безопасност – рече той. – Това място наистина е никъде. Тук никой нищо не може да ти направи. Спокойно можеш да ми кажеш как се казваш. Името няма значение.
– Анагрет – отвърна момичето.
По лекота и прямота първият им разговор напомняше на свалките на Андреас, ала по дух беше пълната им противоположност. Красотата на Анагрет беше толкова зашеметяваща, толкова надхвърляща обичайното ниво, че можеше да се възприеме като шамар в лицето на Републиката на пошлостта. Съществуването ѝ беше загадка, противоречеше на познатите закони, преобръщаше подредената вселена, в чийто център той винаги се беше поставял, плашеше го. Андреас беше на двайсет и седем години и (ако не се броеше майка му, когато беше малък) никога не беше обичал, защото все още не беше срещнал – дори беше престанал да се мъчи да си го представи – момиче, което да си заслужава да обича. Но сега то беше пред него.
Поговориха си и през следващите три вечери и постепенно Анагрет изостави официалното „вие“. Гризеше го мисълта, че очаква срещите им с нетърпение само защото тя е невероятно красива, ала това беше по-силно от него. Втората вечер, за да подсили доверието ѝ, Андреас си призна, че е преспал с десетки момичета в църквата.
– Бях като пристрастен – рече той, – но въпреки това си слагах ясни ограничения. Повярвай ми, ти си извън тях.
Това беше вярно, ала едновременно с това, в същината си, беше пълна лъжа и Анагрет го усети.
– Всеки си мисли, че има ясни ограничения – рече тя, – докато не ги прекрачи.
– Позволи ми да ти докажа, че някои ограничения не може да бъдат прекрачени.
– Хората говорят, че тук се събират морално разложени типове. Трудно ми беше да го повярвам, нали все пак е църква. А сега ти потвърждаваш, че наистина е така.
– Съжалявам, че те разочаровам.
– Има нещо не наред в тази страна.
– Абсолютно съм съгласен с теб.
– В клуба по джудо беше доста зле. Но щом и в църквата е така...
Анагрет имаше по-голяма сестра, Таня, която в гимназията беше проявила данни за добра джудистка. Благодарение на високия си успех и на класовия си произход, двете сестри можеха да продължат образованието си в университет, само че Таня се беше увлякла по разни момчета и беше прекалила с тренировките, и след като си взе матурата, започна работа като секретарка, като в свободното си време ходеше по дискотеки и тренираше и преподаваше в спортната зала. Анагрет беше седем години по-малка и не беше чак толкова запалена по спорта, но за да продължи семейната традиция, на дванайсет се записа в местния клуб по джудо.
Един от редовните посетители в залата беше красивият, доста по-възрастен от нея Хорст, който притежаваше голям мотор. Той беше към трийсетте и очевидно беше женен за мотора си. Хорст идваше в залата главно да поддържа напомпаното си внушително тяло – първоначално на Анагрет ѝ се струваше, че долавя някаква суета в усмивката му – но освен това играеше хандбал и обичаше да гледа двубоите на напредналите джудисти, благодарение на което в крайна сметка Таня успя да си уреди среща с него и мотора му. Стигна се до втора среща, после до трета и тогава се случи бедата: Хорст се запозна с майка им. След това, вместо да изведе някъде Таня с мотора, той настояваше да се видят у тях, в малкия мизерен апартамент, където бяха Анагрет и майка ѝ.
Вътрешно майка им беше смачкана и разочарована от живота жена, вдовица на автомонтьор, починал от мозъчен тумор, но на външен вид беше трийсет и осем годишна красавица, не само по-хубава от Таня, но и по-близо до възрастта на Хорст. Откакто Таня излъга надеждите ѝ и не влезе в университета, двете се караха за абсолютно всичко, включително и за Хорст, когото майката смяташе за твърде възрастен за Таня. Когато стана ясно, че Хорст предпочита майката пред дъщерята, тя не смяташе, че има някаква вина за това. За щастие, Анагрет не беше у дома в съдбоносния следобед, когато Таня стана и каза, че иска да излезе да я подуха малко вятърът, и помоли Хорст да я повози с мотора. Той обаче отговори, че тримата трябва да обсъдят един болезнен въпрос. Разбира се, Хорст можеше да отиграе положението далеч по-добре, ала все пак едва ли имаше добър начин да поднесе новината. Таня изхвърча навън и три дни не се върна. После при първата изскочила възможност се премести в Лайпциг.