След като Хорст и майка ѝ се ожениха, тримата се пренесоха в невероятно просторен апартамент, където Анагрет си имаше своя стая. Тя съчувстваше на Таня и беше сърдита на майка си, но въпреки това харесваше пастрока си. Работата му – Хорст беше ръководител на профсъюза в най-голямата електроцентрала в града – беше добра, но не чак толкова, че да обясни лекотата, с която той успяваше да си осигури всичко, което пожелаеше: мощния мотор, просторния апартамент, портокалите, бразилските орехи и касетите с Майкъл Джексън, които носеше у дома. От описанието ѝ Андреас остана с впечатлението, че Хорст е от онези хора, чиято самовлюбеност е неопетнена от срам и поради това е заразна за околните. На Анагрет определено ѝ беше приятно с него. Той я возеше с мотора до спортната зала. Учеше я да кара на паркинга. В замяна тя се опита да му предаде няколко уроци по джудо, само че торсът му беше толкова непропорционално развит спрямо останалата част от тялото, че Хорст не можеше да пада както трябва. Вечер, след като майка ѝ отидеше на работа, Анагрет му разказваше за извънкласните занимания, с които изпълваше свободното си време с надеждата да я приемат в Erweiterte Oberschule6, беше изненадана от схватливостта му и дори му каза, че е трябвало и той да завърши такова училище. Не след дълго тя започна да брои Хорст за един от най-добрите си приятели. На всичкото отгоре това се харесваше на майка ѝ, която мразеше работата си в болницата и изглеждаше все по-уморена от нея, и се радваше, че новият ѝ съпруг и дъщеря ѝ се спогаждат добре. Беше отписала Таня, ала Анагрет беше добро момиче, майчината надежда за бъдещето на семейството.
И тогава една вечер, докато Анагрет се приготвяше да си ляга, Хорст почука на вратата на стаята ѝ в невероятно просторния апартамент.
– Не си гола, нали? – попита той шеговито.
– По пижама съм – отвърна тя.
Той влезе и придърпа стол до леглото ѝ. Хорст имаше голяма глава и както Анагрет се опита да обясни на Андреас, на нея ѝ се струваше, че сякаш именно заради големината на главата му всичко става така, както той реши. Все едно всеки си казва: „О, главата му е толкова прекрасна, нека му дадем каквото иска“. Нещо такова. Онази вечер голямата му глава беше замаяна от бирата.
– Извинявай, че воня на бира – рече той.
– Ако и аз пийна малко, няма да усещам нищо.
– О, откъде се извъди специалист!
– Просто така казват всички.
– Ако спреш да тренираш, може и да ти дам да изпиеш една бира, но тъй като няма да спреш, няма и да пиеш.
На нея ѝ допадаше как се шегуват един с друг.
– Ама ти тренираш и пак пиеш бира.
– Тази вечер пих, защото имам да ти казвам нещо важно.
Тя се взря в голямата му глава и видя, че тази вечер лицето му наистина изглежда различно. В очите му се таеше мъка. А и ръцете му трепереха.
– Какво се е случило? – попита Анагрет разтревожено.
– Можеш ли да пазиш тайна?
– Не знам.
– Трябва да си сигурна, защото само на теб мога да го кажа и ако не го запазиш в тайна, всички ще пострадаме.
Тя се замисли.
– А защо трябва да ми го кажеш?
– Защото те засяга. Става дума за майка ти. Ще си мълчиш ли?
– Ще се опитам.
Хорст си пое дълбоко дъх, който след миг излезе с лъх на бира.
– Майка ти е наркоманка – рече той. – Оженил съм се за наркоманка. Краде наркотици от болницата и се друса и там, и вкъщи. Знаеше ли?
– Не.
Не ѝ беше трудно обаче да му повярва. Напоследък майка ѝ изглеждаше страшно завеяна.
– Много е внимателна – продължи Хорст. – Никой в болницата не подозира нищо.
– Трябва да поговорим с нея и да я накараме да престане.
– Наркоманите не могат да престанат да вземат наркотици без лечение. А ако тя помоли за лечение, в милицията ще разберат за кражбите.
– Но ще са доволни, че си признава честно и се опитва да се поправи, нали?
– За съжаление, има още нещо. И то е още по-голяма тайна. Дори и майка ти не я знае. Мога ли да ти имам доверие?
Той беше един от най-добрите ѝ приятели, така че след известно колебание тя кимна.
– Заклел съм се на никого да не казвам – рече Хорст. – И сега нарушавам клетвата си. От няколко години работя за Държавна сигурност. Като секретен сътрудник. От време на време се срещам с моя водещ офицер. Докладвам му за работниците и най-вече за ръководството на предприятието. Това е необходимо, тъй като електроцентралата е от огромно значение за сигурността на страната. Имам късмет, че съм в добри отношения с Държавна сигурност. Ти и майка ти също имате голям късмет. Разбираш ли какво означава това?
– Не.
– Дължим облагодетелстваното си положение на службите. Според теб как ще реагира моят офицер, ако научи, че жена ми е крадла и наркоманка? Ще реши, че не може да ми има доверие. Може да ни вземат апартамента, да ме уволнят.