– Очевидно народът е бил на друго мнение.
– Не, интересното е, че никой не беше на друго мнение. Пратиха ме в затвора, защото имах връзка с майка ти, преди да се омъжи, а и след това. Ето това беше престъплението ми, най-вече, че продължихме връзката си след сватбата ѝ.
Ужасно чувство завладя Андреас, отчасти омраза, отчасти обида, отчасти гняв.
– Чуй ме, отрепко такава – рече той, – не те знам кой си, но не можеш да говориш така за майка ми. Ясно ли ти е? Ако те видя отново край игрището, ще се обадя в милицията. Ясно ли ти е?
Той се обърна и се заклатушка към светлината.
– Андреас! – извика след него отрепката. – Държах те в ръцете си, когато беше бебе.
– Върви на майната си, който и да си!
– Аз съм баща ти.
– Върви на майната си! Долен мръсник!
– Само едно искам от теб – рече мръсникът. – Прибери се и попитай съпруга на майка ти къде е бил през октомври и ноември 1959 година. Само това. Попитай го и виж какво ще ти отговори.
Погледът на Андреас се спря върху една захвърлена дебела летва. Можеше да строши черепа на мръсника, никой не би пролял сълзи за един враг на народа, на никого нямаше да му пука. Дори и да го хванеха, можеше да каже, че е било при самоотбрана, и щяха да му повярват. При тази мисъл членът му започна да набъбва. В него дремеше убиец.
– Не се тревожи – продължи мръсникът. – Няма да ме видиш повече. Забранено ми е да идвам в Берлин. Почти съм сигурен, че пак ще ме пратят в затвора само защото съм напуснал Ерфурт.
– Мислиш ли, че ми дреме?
– Не. Защо да ти дреме? Никакъв не съм ти.
– Как се казваш?
– По-добре е да не знаеш, за теб е по-добре.
– Тогава какво търсиш тук? Защо си дошъл?
– Защото десет години в затвора си го представях. И после още една, след като ме пуснаха. А ако човек дълго време си представя нещо, не може да не го направи, няма избор. Някой ден може и ти да имаш син. И тогава ще разбереш.
– На мръсните лъжци мястото им е в затвора.
– Не е лъжа. Казах ти какво трябва да го попиташ.
– Ако си посегнал на майка ми, заслужил си си да те пратят в затвора.
– И съпругът ѝ така смяташе. Но ти може и да разбереш защо за мен нещата стоят другояче.
В последното изречение се долавяше горчивина, ала Андреас вече беше сигурен – и впоследствие това му се струваше очевидно– че този мръсник е виновен. Може би не за престъплението, заради което е бил пратен в затвора, а заради това, че някога се е възползвал от неуравновесеността на майка му и сега се е върнал в Берлин да всява смут, заради това, че мислеше повече как да си разчисти сметките с бившата си любовница, отколкото за четиринайсетгодишния им син. Той беше мръсник, отрепка, завършил английска филология. През следващите години на Андреас изобщо не му мина през ума да го потърси и да се опита да се сближи с него.
Но сега той му каза само:
– Скапа ми деня. Много благодаря!
– Трябваше да те видя поне веднъж.
– Аха. А сега върви на майната си в Ерфурт!
Повтаряйки последните думи под нос, Андреас устремено изскочи изпод моста и се качи на „Райнщрасе“. Йоахим го нямаше и Андреас направо пое към къщи, по пътя се наложи на два пъти да хлътне в сенчести входове на жилищни сгради да понамести щръкналия токмак, издул гащетата му. Нямаше намерение да задава на баща си подсказания от призрака въпрос, но изведнъж се замисли за някои случки от последните две-три години, които навремето му се бяха сторили толкова абсурдни, че набързо ги беше изхвърлил от ума си.
Един петък следобед беше отишъл на вилата и там беше намерил майка си седнала чисто гола сред розите, неспособна или нежелаеща да изрече и дума; тя не мръдна от там, докато баща му не си дойде, вече по тъмно, и я зашлеви силно. Това със сигурност беше смахнато, нали? Един друг път, бяха го освободили от часовете, тъй като имаше температура, той се прибра вкъщи и установи, че вратата на спалнята е заключена, а малко след това от там излязоха, едва ли не на бегом, двама работници в сини комбинезони. А когато веднъж беше отишъл да потърси майка си в университета, за да му подпише бележката за предстоящата екскурзия, вратата на кабинета ѝ също беше заключена и след няколко минути от там изскочи студент с полепнала от пот коса, Андреас се опита да влезе, но майка му затръшна вратата и отново заключи.
И обясненията ѝ, очарователното изящество на оправданията ѝ:
„Просто се наслаждавах на аромата на розите, времето беше прекрасно и се бях съблякла, за да се почувствам по-близо до природата, а когато те видях, толкова се смутих, че не можех и думичка да обеля.“
„Оправяха лампата и ме накараха да стоя до ключа да светвам и угасвам, бяха ужасно досадни, дори не ми позволиха да отворя вратата. Все едно им бях затворник!“