В замяна доктор Гнел постанови, че Андреас не е склонен към самоубийство. След като Андреас обясни защо е скочил от моста, лекарят го поздрави за изобретателността му.
– Искал си нещо, не ти е било ясно как да го постигнеш и въпреки това си намерил начин.
– Благодаря – отвърна Андреас.
Само че лекарят имаше още въпроси. Изпитвал ли е влечение към някое момиче в училище? Имало ли такива, които му се искало да целуне, да ги опипа, да прави секс с тях? Андреас искрено отговори, че всичките му съученички са глупави и отблъскващи.
– Всички? До една?
– Все едно ги виждам през някакво стъкло, което изкривява образа им. Те нямат нищо общо с момичетата, които рисувам.
– А ти искаш да правиш секс с момичетата, които рисуваш?
– О, да! И много ме е яд, че не мога.
– Сигурен ли си, че не рисуваш автопортрети?
– Не са автопортрети, разбира се – отвърна обидено Андреас.– Това са си жени отвсякъде.
– Нямам нищо против рисунките ти. За мен те са поредният пример за твоята изобретателност. Не те съдя, просто се опитвам да те разбера. Казваш, че рисуваш това, което вижда въображението ти, неща, които съществуват само в главата ти, това не ти ли звучи малко като автопортрет?
– Може би в най-тесния и буквален смисъл.
– А момчетата в училище? Изпитваш ли влечение към някое от тях?
– Тц.
– Толкова безизразно отричаш, сякаш изобщо не се замисляш над въпроса.
– Това, че харесвам приятелите си, не означава, че бих искал да правя секс с тях.
– Добре. Вярвам ти.
– Казвате го така, сякаш изобщо не ми вярвате.
Доктор Гнел се усмихна.
– Разкажи ми нещо повече за това стъкло, което разкривява образите на момичетата. Как изглеждат съученичките ти през него?
– Отегчителни. Глупави. Социалистически.
– Майка ти също е социалистка. Тя отегчителна ли е? Или глупава?
– Ни най-малко.
– Разбирам.
– Не искам да правя секс с майка ми, ако това намеквате.
– Нищо подобно не намеквам. Просто разсъждавам за секса. За повечето хора е вълнуващо да го правят с истински човек от плът и кръв. Дори този човек да е отегчителен, дори да ти се струва глупав. Опитвам се да разбера защо при теб не е така.
– Не мога да го обясня.
– Да не би да се боиш, че желанията ти са толкова мръснишки, че никое момиче няма да се съгласи да легне с теб?
Лекарят може и да притежаваше познания само в една област, но Андреас трябваше да признае, че в тясната си специалност докторът явно е по-умен от него. Той самият се чувстваше объркан, тъй като разполагаше с доказателства, че майка му има мръснишки желания и дори ги е осъществявала, което би трябвало да подскаже, че и други жени навярно имат подобни желания и биха искали да ги осъществят с него, ала някак си имаше чувството, че е точно обратното. Сякаш обичаше майка си толкова много, дори и сега, че вземаше това, което го притесняваше у нея, и го приписваше на другите жени, за да ги направи плашещи, така че да предпочита самозадоволяването и да позволи майка му да си остане съвършена. Това не беше много логично, но беше така.
– Дори не ме интересува какво би искало някое момиче – рече той.
– Същото, което искаш и ти навярно. Любов, секс.
– Явно в мен има нещо сбъркано. Аз искам единствено да мастурбирам.
– Ти си само на петнайсет. На тази възраст още е рано за секс. Не твърдя, че трябва да започнеш да спиш с момичета. Просто ми се струва интересно, че нито една твоя съученичка – или съученик– не ти привлича вниманието.
Години по-късно Андреас не можеше да определи дали срещите с доктор Гнел са му били от огромна полза, или страшно са му навредили. Непосредственият им резултат обаче беше, че той се насили да прояви интерес към съученичките си. Най-голямото му желание беше да няма нищо сбъркано в него. Още преди да престане да посещава психолога, Андреас впрегна ума си в задачата да се държи по-нормално и се оказа, че доктор Гнел е прав: истинското упражнение беше по-вълнуващо, по-предизвикателно от рисуването, по-постижимо от мечтата да стане голмайстор. Благодарение на майка си той разполагаше с могъщото оръжие на чувствителността, с убеждението, че всичко му се полага по право, и с привличаща момичетата надменност. Тъй като времето за приказки беше безкрайно, а интересните теми за разговор бяха малко, всички в училище знаеха колко са важни родителите му. Поради това момичетата му имаха доверие и следваха примера му. Те не се плашеха, а усещаха приятна тръпка на възбуда от шегите му по адрес на Свободната германска младеж, изкуфелите старци в Съветското политбюро, солидарността на Републиката с бунтовниците в Ангола, евгеничните тела на състезателите в олимпийския отбор по плуване, жалкия дребнобуржоазен вкус на сънародниците им. Той не изпитваше нищо към социализма, нито симпатия, нито антипатия. Целта на шегите му беше да внуши на слушателките му, че е готов да палува и да прецени доколко те са склонни да палуват с него. В последната година в гимназията Андреас можеше да се похвали с немалко завоевания. Но въпреки това, всеки път в сюблимния момент той се сблъскваше със строгия им пролетарски морал. За тях съществуваше непристъпна линия между това, да „ходят“ и да „спят“ с него, също както и между това, да се подиграват на братските отношения между Германия и Ангола и да обявят социалистическата държава на трудещите се за провал и лъжа. Той намери само две момичета, които бяха готови да прекосят тази линия, като и двете имаха смайващо романтични представи за бъдещето си с него.