Това, което го вкара в беля, беше цикълът от главоблъсканици, с които се забавляваше, когато беше твърде уморен, за да се бори с математиката. Хубавото на този тип поезия беше, че тя ограничаваше избора от думи. Сякаш след хаоса на детството с майка си Андреас копнееше за дисциплината на правилата на стихосложението и другите формални ограничения. На едно литературно четене за прохождащи поети, на което му бяха отпуснали само седем минути на сцената, той прочете няколко от своите главоблъсканици, тъй като те бяха кратки и не издаваха тайните си на слушателя, а само на читателя. След четенето една редакторка от „Ваймарер Бетреге“ го отрупа с хвалебствия и подхвърли, че може да намери място за някое негово стихотворение в новия брой. А Андреас защо се съгласи? Може би в него наистина имаше някакъв порив към самоубийство. Или пък беше заради надвисналата сянка на казармата, вече беше предизвикал скандал с отлагането ѝ заради високия пост на баща си. Дори и да го уредяха да служи в разузнаването или като радист, както беше най-вероятно, той пак не можеше да си представи да оцелее в казармата. (Поетичната дисциплина беше едно, военната дисциплина – съвсем друго.) Или пък просто защото редакторката на списанието беше колкото майка му и му напомняше за нея, беше заслепена от високото си самочувствие и облагодетелстваното си положение и не си даваше сметка, че е само маша в ръцете на висшестоящите. Сигурно се имаше за чувствителен поддръжник на младежкия субективизъм, за жена, която наистина разбира днешните млади хора; навярно за нея и нейните началници беше немислимо един млад мъж, още по-привилегирован и от тях, да се опита да ги злепостави, тъй като никой не забеляза това, което лъсна пред очите на всички още първия ден, след като списанието се появи по будките и книжарниците.
Майчин език
Прикривах
обичта
си,
все
едно
ще
атрофира
в
абсолютен
мрак
на
анормална
сласт.
Отричах
цинично
и
адски
лукаво
изпепеляващата
страст.
Тя
изпълняваше
честно,
ежедневно,
с
кураж
и
яд
своите
тежки
родителски
обязаности.
Йезуитски
позволяваше
обичта,
близостта.
Елегантно
доукрасяваше
истината
тъй
естествено,
напомняше
ангел.
Чудо
ли
е
наистина
аскетичната
майчина
обич?
Йес.
* * *
Йерархията
обуздава
мечтата
атавистична
на
единствената
любов.
Чуй
Ада
на
Едип,
там
изпълняват
драми
едновремешни,
безвременни.
Отпървом
показва
Йокаста