Телефонът звъня дълго. В крайна сметка изигра ролята на плесница, но толкова отслабена от разстоянието, че Андреас преброи повече от петдесет позвънявания, преди да чуе как Катя се размърда. Нестабилно пошляпване на боси нозе. Звъненето спря, тя прошепна нещо и затвори. След това чу шумолене от обличане на дрехи. Когато майка му се насочи към стаята му, стъпките ѝ бяха пъргави, беше надянала маската си.
– Не можеш да останеш тук – каза тя от прага.
В едната ръка държеше запалена цигара, а в другата изпразнения пепелник.
– Така ли?
– Засега няма да те арестуват благодарение на баща ти. Разбира се, това може да се промени във всеки един момент в зависимост от поведението ти.
– Предай му, че съм му благодарен. Наистина.
– Не го прави заради теб.
– Въпреки това. И за мен е от полза. Той беше добър пастрок.
Вместо примамката, Катя захапа цигарата и дръпна силно, без да го поглежда.
– Как ти се струват след толкова години?
– Не би било много трудно да отидеш в казармата. Няма да ти е лесно, ще те пратят на най-отвратителното място и ще те държат изкъсо. Но ако заминеш доброволно, ще го приема като голяма услуга лично към мен, и без това отлагането струва много на баща ти. Както сигурно си спомняш, тогава аз се застъпих за теб.
– Кога не си се застъпвала за мен? Всичко, включително това, което съм сега, дължа изцяло на теб. Майко.
– Постави и мен, и него в ужасно положение. Мен особено, тъй като аз те защитавах. Така че сега е най-добре да приемеш великодушното ми предложение.
– Леви-десни, леви-десни... Луда ли си? – Той се засмя и се перна по главата. – Извинявай, въпросът беше нетактичен.
– Приемаш ли?
– Държиш ли на това? Достатъчно силно ли го искаш, че да се съгласиш на един честен разговор?
Тя всмука дълбоко дима с лекотата на бивш пушач.
– Винаги съм била честна с теб.
– Ето за това говоря. Явно няма да е толкова лесно. Но ако ми кажеш истината, поне веднъж, ще отида в казармата заради теб.
Майка му отново дръпна от цигарата.
– Това няма да ти донесе нищо, ако отказваш да я приемеш.
– Повярвай ми, ще я позная, щом я чуя.
– Другата възможност е да прекратиш напълно отношенията с нас и сам да се оправяш.
Това, че тя беше способна да изрече подобни думи, и то съвсем спокойно, беше изненадващо болезнен удар за него. Андреас осъзна, че макар и по своя си начин, майка му наистина е честна с него: в дома на председателя на Комитета Волф имаше място само за един ненормалник. Баща му имаше достатъчно грижи да я прикрива, да оправя поразиите ѝ, да я придумва да излезе от розите. Беше уредил да вкарат в затвора най-малко един от любовниците ѝ, кой знае колко още случаи беше потулил, а Катя не беше толкова луда, че да не си дава сметка за ползата от съпруга си. Андреас ласкаеше самочувствието ѝ, когато беше преждевременно развитото дете чудо, когато я обичаше, когато беше нейният красив принц. Но щом беше видяла рисунките му, тя го беше издала на баща му и го беше изпратила на психолог, сега той не ѝ вършеше никаква работа. Беше дошъл моментът да го изрита от гнездото.
Очите му отново се насълзиха, тъй като, колкото и да я беше намразил, той и сега се мъчеше да привлече вниманието ѝ и да си изпроси похвали от нея, носеше ѝ своите курсови работи за Бъртранд Ръсел като ласкаещо майката доказателство за извънмерния си интелект, пишеше стихове. В някакъв смисъл дори беше вярвал, че хитроумността на „Майчин език“ ще ѝ допадне. Беше на двайсет години, а продължаваше да се самозалъгва. И не искаше да я напусне. Това беше най-тъжното, най-извратеното. Все още беше копнеещото за нея четиригодишно момченце, все така предавано от гадостите, случили се в мозъка му, преди да се превърне в помнеща личност.
Гледаше как красивите ѝ пръсти мачкат цигарата в пепелника. Болката от раздялата с нея беше мерило за дълбочината на пристрастяването му.
– Спала си с твой студент в продължение на шест години – рече той. – Спала си с него толкова дълго, че той ти е станал колега в Катедрата.
– Не – отвърна тя спокойно, едва ли не отегчено, – никога не бих направила подобно нещо.
– Била си сама у дома цялата есен, когато съм бил заченат.