Анагрет беше тъмноока красавица с приятен глас, която напълно опровергаваше представите на Пип за сините очи на немскоговорещите и грозотата на техния език. Анагрет и приятелят ѝ Мартин обикаляха из американските гета уж за да запознаят обитателите им със своята международна организация за защита на правата на хората, настанили се незаконно в чужда собственост, и да завържат връзки с местното антиядрено движение, но като че ли основното им занимание беше да се снимат пред тукашните ведри графити. На общата вечеря във вторник, на която Пип нямаше как да не присъства, тъй като беше неин ред да готви, съпругата на Стивън беше повела спор с Анагрет за израелската програма за ядрено въоръжаване. Съпругата на Стивън беше от онези жени, които приемат като лична обида чуждата красота (фактът, че тя нямаше нищо против Пип и се държеше майчински с нея, потвърждаваше далеч не ласкавото мнение, което Пип имаше за външния си вид), и естествената миловидност на Анагрет, по-скоро подчертана, отколкото накърнена от хулиганската къса прическа и металните халки по веждите, я беше извадила от релси до такава степен, че тя започна да бълва очевидни неистини за Израел. И тъй като по една случайност Пип беше много добре подготвена по темата за израелската програма – неотдавна беше изнесла доклад за нея в кръжока по разоръжаване – а и тъй като ужасно ревнуваше съпругата на Стивън, тя беше изнесла убедителна петминутна лекция с обобщение на доказателствата за наличието на ядрени оръжия в Израел.
Колкото и да не е за вярване, Анагрет беше останала очарована от изявата ѝ. Тя оповести, че е „адски впечатлена“ от Пип, придърпа я във всекидневната и я настани на дивана, за да си поговорят „надълго по женски“. Във вниманието на Анагрет имаше нещо изкусително и когато тя спомена прочутия интернет бунтар Андреас Волф, когото познавала лично, и заяви, че Пип е точно от този тип млади хора, от които се нуждаел проектът „Слънчев лъч“ на Волф, трябвало да напусне ужасната си работа, където я експлоатирали, и да кандидатства за платените стажове в „Слънчев лъч“, било много вероятно да я вземат, достатъчно било да попълни формалния „въпросник“, което можели да направят, преди Анагрет да си замине, Пип се почувства толкова поласкана, толкова желана, че обеща да го направи. Беше се наливала с евтино вино в продължение на четири часа.
На сутринта, вече изтрезняла, тя съжали за даденото обещание. В момента проектът „Слънчев лъч“ развиваше дейност от централата си в Южна Америка, защото Андреас Волф беше издирван от няколко европейски държави и САЩ по обвинения в шпионаж и хакерство, и дума не можеше да става Пип да остави майка си и да замине. Освен това, макар Волф да беше герой за някои от приятелите ѝ и неговият лозунг, че тайните са окови, а прозрачността е свобода, да будеше известен интерес у нея, тя не беше от хората с ясни политически възгледи; в общи линии Пип следваше Стивън, симулираше убеждения по същия начин, по който симулираше физически усилия във фитнеса. На всичкото отгоре, може би заради възторжеността на Анагрет, проектът „Слънчев лъч“ малко ѝ напомняше на секта. Плюс това беше сигурна, че при попълването на въпросника веднага ще лъсне истината, че не е чак толкова умна и осведомена, колкото изглеждаше заради петминутната си лекция за Израел. Затова тя избягваше немците до тази сутрин, когато, на излизане да сподели неделния брой на „Таймс“ с Джейсън, беше намерила бележка от Анагрет, която звучеше толкова обидена, че Пип беше пъхнала листче под вратата ѝ с обещание да поговорят вечерта.
И сега, с присвит от празнота стомах, тя дебнеше някаква промяна в потока от думи на немски, която да покаже, че Анагрет се е върнала в кухнята. На два пъти, подобно на куче, което слуша човешка реч, ѝ се стори, че долови името си. Ако беше в състояние да разсъждава трезво, щеше да излезе смело, да заяви, че има гост и не може да попълни въпросника, и да се качи в стаята си. Но тя умираше от глад, а сексът все повече ѝ изглеждаше като нещо отвлечено и далечно.
Най-сетне се чуха стъпки и в кухнята изскърца стол. Пип изскочи от банята, ала халатът ѝ се закачи в нещо. Пирон, стърчащ от намерена на улицата дъска. Докато тя се мъчеше да задържи дъската да не падне, в коридора се разнесе гласът на Анагрет.