– Пип? Пип? Вече трети ден те чакам!
Пип се обърна, Анагрет се приближаваше към нея.
– Здрасти, ъъъ, извинявай – отвърна тя и подпря дъската на стената. – В момента не мога. Имам... Може би утре?
– Не – усмихна се Анагрет, – хайде, ела. Нали обеща?
– Ъъъ... – Мозъкът на Пип не можеше да прецени кое е по-важно в момента. В кухнята при немците бяха млякото и овесените ядки. Може би нямаше да е чак толкова непростимо, ако хапнеше нещо, преди да се върне при Джейсън. Определено щеше да е по-неотразима, по-гальовна и по-енергична, ако първо подложеше малко овесени ядки, нали? – Нека първо се кача до стаята ми за секунда. Една секунда, става ли? Обещавам, че веднага се връщам.
– Не, хайде, ела. Ела сега. Трябват ни само няколко минути, десет минути. Забавно е, ще видиш, просто един формуляр, който трябва да попълним. Ела. Цяла вечер те чакаме. Ще дойдеш да го направим сега, ja?
Красивата Анагрет ѝ махна да я последва. На Пип ѝ беше ясно какво имаше предвид Драйфус с коментара си за германците, ала все пак ѝ се струваше, че изпълняването на чужди заповеди носи някакво облекчение. Освен това вече се беше забавила долу толкова дълго, че щеше да е гадно да се качи при Джейсън да го помоли да прояви още малко търпение, а животът ѝ и без това беше пълен с гадости до такава степен, че тя беше възприела стратегията да отлага сблъсъка с тях колкото се може по-дълго, дори и забавянето да означаваше, че те ще бъдат още по-гадни, когато се изправи пред тях.
– Скъпа Пип – рече Анагрет и я погали по главата, Пип се беше настанила на масата с купичка овесени ядки и определено не беше в настроение да ѝ пипат косата. – Благодаря ти, че се съгласи.
– Хайде да приключваме по-бързо.
– Добре, лесно е, ще видиш. Просто трябва да следваме формуляра. Толкова ми напомняш за мен самата, когато бях на твоите години и си търсех цел в живота.
Това изобщо не се понрави на Пип.
– Аха – измърмори тя. – Извинявай за въпроса, но „Слънчев лъч“ не е някаква секта, нали?
– Секта ли? – Мартин, който седеше в другия край на масата с няколкодневна брада и арабска кърпа на врата, се разсмя. – Само доколкото и там има култ към личността!
– Ist doch Quatsch, du! – сопна му се Анагрет. – Also wirklich.
– Какво, какво? – попита Пип.
– Казах му, че говори глупости. Проектът е точно обратното на секта. Той се бори за честност, истина, прозрачност, свобода. Авторитарните режими с култ към личността са негови противници.
– Но пък начело на Проекта стои много харитметичен водач – рече Мартин.
– Харизматичен? – подсказа Пип.
– Да, харизматичен. Аз май малко го обърках с „аритметичен“. Андреас Волф е много харизматичен. – Мартин отново се засмя.– Това си е направо за упражненията в учебниците. Как се използва думата „харизматичен“ в изречение. „Андреас Волф е много харизматичен.“ И човек веднага разбира смисъла, на мига осъзнаваш какво означава. Волф е самото въплъщение на речниковото значение на думата.
Мартин като че ли нарочно дразнеше Анагрет и на нея очевидно не ѝ беше приятно; ясно беше, или най-малкото на Пип така ѝ се струваше, че Анагрет е спала с Андреас Волф. Тя беше поне десет години по-голяма от Пип, може би дори петнайсет. От един плътен, непрозрачен, европейски на вид найлонов джоб Анагрет извади няколко листа, малко по-тесни и по-дълги от американските.
– Ти набираш хора за тях, така ли? – попита Пип. – И навсякъде разнасяш със себе си този въпросник?
– Да, дадена ми е тази власт – отвърна Анагрет. – Не, не „власт“, ние отхвърляме идеята за властта. Просто се занимавам с това.
– И затова ли сте тук, в Щатите? Да търсите нови попълнения?
– Анагрет се занимава с много неща – обади се Мартин, усмивката му издаваше едновременно възхищение и желание да жегне приятелката си.
Анагрет му заповяда да ги остави сами и той се запъти към всекидневната, очевидно все още тънеше в блажено неведение за антипатията на Драйфус. Пип се възползва от възможността отново да напълни купичката с овесени ядки, после щеше да остави в кутията бележка за дължимите пари.
– С Мартин се разбираме добре, като се изключи това, че той е ревнив – обясни Анагрет.
– И от кого ревнува? – попита Пип с пълна уста. – От Андреас Волф?
Анагрет поклати глава.
– Бях страшно близка с Андреас, но това беше много преди да се запозная с Мартин.
– Била си съвсем млада, значи.
– Мартин ревнува от приятелките ми. Най-голямата заплаха за германския мъж, дори и за най-добрия мъж, е женското приятелство зад гърба му. Това ужасно го притеснява, сякаш противоречи на естествения ред на света. Все едно ние бихме могли да разкрием тайните му, да му вземем властта и вече да нямаме нужда от него. Ти сблъсквала ли си се с този проблем?