И пак посегна да ме чукне по носа, но не улучи, ама закачи долната ми устна и тя рече: пльок!
— Ще ни люлее — викам, — ще ни люлее, ама ако ни хване морската болест?
— Ще си купим лимони — вика — и нищо няма да ни стане. Тръгнахме да търсим лимони.
Тук лимони, там лимони, не се виждат никъде. Запътихме се към един голям магазин. Влизаме и си мисля:
„Лимон, си мисля, на френски значи ситрон, на немски — цитрон, на италиански прилича да му е или читрон, или читроне. Другояче не може да бъде! Сигурно е читроне! По̀ му прилича някак.“
Бързам аз да изпреваря Муцето и да си покажа знанията по италиански и викам високо:
— Дайте ми — викам, — моля, няколко читроне!
А продавачът ме гледа и мига на парцали.
— Читроне — казвам, — чи-тро-не! — и си стискам юмрука, да му покажа големината.
А той ме гледа плахо-плахо и дига рамене.
— Не ще да се казва читроне — дума Гуце на Муцето, — другояче ще да е.
— Ситрон! — викам по френски. — Цитрон! Читроне!
А той пак се пули и нищо не продумва. Хвана ме амбицията. Все нещо подобно ще е, мисля си, може ли да се не разберем. Най-после ще обърна цялата наша азбука и ще го налучкам. И почвам да нареждам на продавача:
— Атроне, битроне, витроне, гитроне, дитроне, етроне, житроне, зитроне, итроне…
А той, пукалът му с пукал, пак нищо не разбра.
— Китроне — продължавам аз, — литроне, митроне, нитроне, отроне, питроне…
— Чакай — вика Муцето, — че ти май на патрони ще го обърнеш. Чакай! Не се сили!
— Ама, може ли — викам, — Муце, да не съм го улучил досега? Възможно ли е? Ами той — викам — е простак и не разбира. Че може ли, диването му с диване, да не разбере досега, че му искам лимони.
— А-а-а — обади се той изведнъж, — лимоне!… Си си, синьоре! Абиамо, синьоре! Си, си!…
Посегна, отмести една покривка и се показа цял сандък с лимони.
— Ами и вий ли им казвате лимони бе? — се провикнах. — Че тъй кажи бе, брат! Тъй кажи, че и на италиански е също, както на български бе, та да не се мъча! И аз тъй си мислех — викам, — ама на̀! Че защо сме си роднини — викам, — защо сме си сватове, нали защото си приличаме и по кръв, и по нрави, и по обичаи — и по лимони, да речем, си приличаме.
Че тъй кажи бе!