Председателят се обърна към другия член, по-младия:
— Господин Орловски, вашето мнение!
Орловски, момък около двайсет и пет годишен, висок, тънкоснаг, с твърде мършаво, бледно и почти жълто лице, черни като въглен коси, бухнали на къдри, в живите движения и във физиономията на когото не личеше ни сянка от условната съдейска сериозност, разчеса нагоре с ръце бухналата си коса и заговори:
— Моето мнение. Аз съм партизанин на „щракането на идеите“. От свободното щракане на идеите изскача светлина. Това е аксиома, господа. Свободата на печата — кланям се пред нея. Явното проглашение на истината е най-желателното нещо. Аз искам да погледна на въпроса съвсем пряко; аз няма да заобиколя, както господин Никифорчев, самия факт, който е предизвикал всичката тая работа, нито ще покажа тая резерва в признаване действителността му. Да, кражбата е истинска, очевидна, очевадна. Това още счупено чекмедже говори за истинността й; Дамянов я призна и по-напред, и сега пред нас; уволнението му показва, че и ние сме признали престъплението му, тия същите повърнати от Дамяновата жена пари свидетелствуват; и ние, и хората, и господ вижда, че Български страж е казал цялата истина; и правосъдието, и логиката, и разумът ни заповядват да издадем оправдателна присъда за Исаиева, отговорника на Български страж, безбожно и безчестно, и възмутително ще бъде против съвестта си и съзнателно да осъдим тоя невинен човек да гние за права бога в тъмницата.
Да, господа, защото аз почитам свободата на явното мнение, поклонник съм на свободата на съвестта и на словото, свети принципи на деветнайсетия век, на който аз съм син… Но над правосъдието, над логиката, над разума, над хората, над господа стои законът за печата с 28-и член, оженен за 33-и! А аз съм чиновник и не съм турен тука да съдя законите, а да ги изпълнявам… Господа, призиавам Исаиева виноват в наклеветяване!…
— Присъединявам се към вас: виноват! — издума важно и председателят.
Сред гробна тишина, в присъствието на двеста души благоговейни слушатели, председателят произнесе резолюцията. Тя признаваше Исаиева за виновен в наклеветяване Дамянова в кражба и го осъждаше на десет месеца тъмничен затвор. Fiat justitia, pereat mundus!