Понякога например, тъкмо си бяхме легнали, и откъм поляната долиташе познатата свирка. Розета скачаше и докато аз, ядосана, я запитвах: «Къде отиваш по това време, мога ли да зная най-после къде отиваш?», тя без дори да ми отговори, се обличаше набързо и излизаше тичешком. И през това време лицето й беше все така опънато, жадно и улисано, както първия път, при завръщането й от Ленола, на светлината на свещта, когато окончателно бях разбрала, че тя не е вече предишната.
Една нощ направо открих Клориндо в бараката или поне бях сигурна, че е там, защото се събудих от някакъв шум в леглото на Розета и от неочакван шепот. Тогава седнах, ослушах се и запитах Розета в тъмнината дали спи, а тя някак с отегчен глас ми отговори:
— Разбира се, какво би трябвало да правя? Спях и сега ти ме събуди.
Легнах си отново, без да бъда убедена, и струва ми се, че те притихнаха и замълчаха, докато сметнаха, че съм заспала отново, и Клориндо си излезе на пръсти преди зазоряване. Но тогава аз не запалих свещта, защото в края на краищата предпочитах да не ги видя заедно в леглото, и когато той излезе, както вече казах, призори, престорих се, че спя, дори стисках очите си така, че разбрах кога си излезе само по лекото изскърцване на вратата, която се отвори и после се затвори.
В повечето случаи обаче те ходеха да се любят кой знае къде, като потегляха с камиона след вечеря и се връщаха много късно през нощта. Това се повтаряше почти всеки ден, то беше една изключително плътска любов, от която не се насищаха. И наистина под очите на Клориндо се бяха появили две дълбоки черни сенки и изглеждаше дори отслабнал, а Розета видимо с всеки изминал ден ставаше все по-женствена, с един особено мек и доволен израз, присъщ на жените, които вършат това нещо редовно и с удоволствие с мъж, който им харесва и на когото се харесват.
Накрая, като мина един месец от тоя живот, започнаха да се утешавам с мисълта, че след всичко Клориндо е все пак хубав младеж, печелеше доста с камиона си и от черната борса и в края на краищата щеше да се ожени за Розета. Така всичко щеше да се уреди. Тази идея много не ми се нравеше, защото Клориндо ми беше противен, ала както се казва, трябваше да се усмихвам на лошата игра още повече и затова, че не аз, а Розета щеше да се ожени за Клориндо и ако той й харесваше, аз не можех да направя нищо. Така аз си мислех, че те ще се оженят и ще отидат да живеят във Фрозиноне, където беше семейството му, щяха да имат деца и може би Розета щеше да бъде щастлива. Тази възможност ме утеши малко, но въпреки това продължавах да бъда неспокойна, защото нито Клориндо, нито Розета заговаряха за женитба.
Една вечер след вечеря, като останахме сами в бараката, аз най-после се реших и казах:
— Виж какво, аз не искам да зная какво вършите и какво не вършите, когато сте заедно, но бих искала да знам дали той има сериозни намерения и ако има, както се надявам, кога смятате да се ожените.
Тя седеше на леглото срещу мен, заета да си събува обущата. Стана, погледна ме и после съвсем просто отговори:
— Но, мамо, Клориндо е вече женен, има жена и две деца във Фрозиноне.
Казвам истината, при този отговор кръвта ми нахлу в главата и след всичко — аз съм чочарка, а ние чочарките имаме гореща кръв и можем да намушкаме човека с нож като нищо, — без да си давам сметка какво върша, скочих от леглото, хвърлих се отгоре й, улових я за врата, тръшнах я на дюшека и започнах да я налагам с плесници. Тя се мъчеше да се пази с ръка, а аз биех и крещях:
— Аз обаче ще те убия… ти искаш да бъдеш курва, но преди това аз ще те убия…
Тя продължаваше да се брани с ръце, както можеше, но не протестираше, нито отвръщаше по някакъв начин и така аз я бих, докато останах без дъх, и тогава я пуснах. Тя не помръдна, а остана както си беше, с лице, забито във възглавницата, и не можех да разбера дали плаче, или мисли, или какво прави въобще. Аз я наблюдавах много зорко, седнала в моето легло, все още задъхана, и чувствувах неописуемо отчаяние, защото разбрах, че можех да я убия, но от това нямаше да има полза, защото бях вече безсилна, нямах върху нея никаква власт, тя ми се беше изплъзнала. Накрая казах яростно: