Тази реч, изглежда, струваше на Филипо необикновено усилие, защото накрая по челото и слепоочията му избиха капки пот и след като изпразни чашата си на един дъх, той изтри лицето си с кърпа. Евакуираните, които, както вече казах, образуваха бандата му, веднага го акламираха разпалено, защото ядяха на неговия гръб и каквито гладници и ласкатели бяха, искаха по този начин да му се отблагодарят.
— Да живее, Филипо! Да живее търговията! — извика един от тях.
Друг, подсмихвайки се, каза:
— Ти, Филипо, можеш да кажеш, че търговията си остава неизменна. Толкова много неща се случиха, но търговията си продължава и ти винаги сключваш добри сделки.
Трети, малко объркан всезнайко, каза:
— Аз съм съгласен с теб да дойдат германци или англичани, но не казвай да дойдат русите, Филипо.
— Че защо? — попита Филипо, който от изпитото вино вече разбираше трудно.
— Защото русите няма да позволят да въртиш търговията си, не знаеше ли? Русите са най-много против търговците.
— Рогачи! — тихо отвърна Филипо замислен, като си сипваше вино от шишето и го гледаше с любов как се качва нагоре в чашата.
Четвъртия накрая извика:
— Филипо, ти си велик човек, имаш право: тук никой не е глупак, това е сигурно, ти каза самата истина.
В този момент, когато всички се смееха на тази откровена мисъл, изведнъж синът на Филипо скочи и каза мрачно:
— Тук друг глупак освен мене няма. Аз съм глупак.
След тези внезапни думи настъпи мълчание, всички се спогледахме учудени. След това синът продължи:
— И тъй като на глупаците не им е мястото при хитрите, извинете, но ще отида да се поразходя.
Щом изрече това, въпреки че някои се опитаха да го разубедят, като казаха: «Е, хайде де, защо се обиди, тебе никога никой не те е считал за глупак», той отмести стола си и се отдалечи бавно нагоре по мачерата.
Всички се обърнаха да го видят, докато се отдалечаваше; но Филипо беше много пиян и не се засегна. Той вдигна чаша по посока на сина си и каза:
— За негово здраве… във всяка семейство трябва да има поне един глупак, това не вреди.
Всички започнаха да се смеят, като гледаха, че бащата, който се смяташе за хитър, пие за здравето на сина си, който се провъзгласи за глупак, и още повече се разсмяха, когато Филипо повиши глас и извика:
— Ти можеш да бъдеш глупак, защото вкъщи аз съм хитър.
Някой забеляза:
— Истина е: Филипо работи и печели, а синът му през това време чете книги и си дава важност.
Но Филипо, който всъщност се гордееше с този свой син, толкова различен от него и толкова начетен, като вдигна ръка на носа си от чашата, добави:
— Да се разберем: моят син наистина е идеалист… но в тия времена какво е идеалистът? Глупак. Макар не по своя вина, макар по силата на обстоятелствата, но глупак.
Слънцето се скри зад планините и най-после всички от компанията, кой от една, кой от друга страна, станаха от трапезата. Мъжете се упътиха към къщичката на Филипо да играят карти, селяните се върнаха към работата си, а ние, жените, започнахме да разтребваме. Измихме съдовете в едно буре с вода до кладенеца, натрупахме ги едни върху други в едно коритце и аз ги занесох в стаята, която Филипо и жена му заемаха в средата на къщичката. Тази къщичка беше двуетажна, на втория етаж се отиваше по външна стълба. Като се качих горе, останах изненадана: Филипо и приятелите му бяха насядали на пода, по средата на стаята, с шапки на глави и карти в ръце. Играеха на «скопоне». В цялата стая нямаше никакви мебели, а само дюшеци, навити на рула и опрени в ъглите на пода, и много чували. Не знам колко бяха на брой, но трябва да призная, че що се отнася до запаси, Филипо бе приложил разбиранията си и бе действувал не като глупак, а като хитрец. Имаше чували с бяло брашно, с царевично брашно, други, по-малки, които изглеждаха пълни с фасул, грах, леща и граховец. Имаше и доста кутии консерви, особено от домати. На прозореца висяха няколко свински бута, а върху чувалите имаше няколко пити кашкавал. Видях още много затворени с хартия буркани, пълни със свинска мас, големи шишета със зехтин, няколко дамаджани с вино и провиснали от тавана гирлянди домашна наденица. С една дума, в стаята имаше главното за ядене, защото, когато има брашно, мазнини и домати, колкото лошо и да е положението, човек може да си приготви поне чиния макарони.