— Абе какво сърце имаш… убил си внука си и идваш толкова спокоен да си купуваш месо!
А той отвърнал:
— Комуто каквото се полага… никой няма да ме арестува, защото днес вече няма закони и всеки си върши, каквото намери за добре.
И излезе прав, защото не го арестуваха и той заровил внука си под една смокиново дърво и продължил да се движи, необезпокояван от никого.
И така, Северино реши да си извърши сам правосъдието, виждайки, че не съществува гражданско правосъдие. Не зная какво е правил през време на своите екскурзии до Фонди, но една сутрин пристигна едно селянче, изплезило език от тичане по стръмнината, и извика, че Северино пристигал с германци, че германците били на негова страна и щели да му върнат платовете, защото се споразумял с тях. Всички евакуирани излязоха от къщите. Ние двете с Розета също излязохме и вероятно сме били около дванадесетина души на мачерата, застанали да наблюдаваме пътеката, по която трябваше да се появи Северино с германците. Докато чакахме, всички говореха, че Северино бил умен и разумен, че било вярно, че властта била в ръцете на германците, че те не били вагабонти и престъпници като фашистите, че не само щели да му върнат платовете, но и да накажат фашистите. Най-много от всички Филипо се биеше в гърдите за германците:
— Абе това са сериозни хора, които вършат всичко сериозно: и войната, и мира, и търговията… добре е направил Северино, че се е обърнал към тях… германците не са като нас, италианците — анархисти и недисциплинирани… те си имат дисциплина, а във време на война да откраднеш, е действие, противно на дисциплината, и сигурен съм, че ще върнат платовете на Северино и ще накажат ония престъпници фашистите… Браво на Северино, той е налучкал същността на въпроса: кой държи днес властта в Италия? Германците. Тогава трябва да се обърнем към тях.
Филипо размишляваше гласно, перчейки се и гладейки мустаците си. Съвсем очевидно той мислеше за своите скрити вещи и беше доволен, че Северино ще получи платовете си, а крадците — наказанието, което им се полагаше, защото и той идваше скрити неща и се страхуваше да не му ги ограбят.
Между това гледахме към пътечката и ето най-после се появи Северино, но вместо цял въоръжен патрул германци, каквито си представяхме, че ще дойдат с него, видяхме, че идва само един германец, и то обикновен войник, не от военната полиция. Щом стигнаха върха на мачерата, Северино, горд и доволен, ни го представи, наричайки го Ханс, което на италиански значело Джовани. Всички го заобиколиха, подавайки му ръка, но германецът не стисна ръка никому, а се задоволи да поздрави по войнишки, като удари токове и отдаде чест, сякаш с това искаше да постави разстояние между себе си и евакуираните. Този Ханс беше дребен мъж, рус, с широки ханшове като на жена и бяло, леко подпухнало лице. На едната си буза имаше два-три големи белега и като го запитаха откъде ги е получил, отвърна съвсем кратко: