Разочаровах го.
— Аз съм само счетоводител. Аритметиката, а не математиката е моята специалност.
Той се обърна към Мери:
— Тогава вие, мисиз Гор.
Тя поклати глава.
— Наистина не съм математичка, мистър Тримбл. Не мога дори добре да събирам и да изваждам достатъчно бързо.
Тримбл гледаше учудено и дори разочаровано.
— Странно — рече той. — Бях съвсем сигурен — може би имате роднина или някой приятел?
Сега и двамата с Мери поклатихме отрицателно глави.
А удивлението не слизаше от лицето на Тримбл.
— Добре, но някой все пак трябва да му е помогнал… или може би „помогнал“ не е точната дума. Нека го нареием „дал е на сина ви идеи“ за уроците му по математика. Не че имам нещо против — побърза той да поясни. — Общо взето, поддържам всичко онова, което помага на децата в работата им по моя предмет. Но именно тук е проблемът. Когато детето се опитва да се справи с две различни системи, има опасност по-скоро да се обърка, отколкото да разшири познанията си… Ще бъда откровен. Не мога да кажа, че Метю е от онези момчета с бързо чувство към математиката, които понякога се срещат. Нивото му е средно, може би малко над средното и поне доскоро добре се справяше с материала. А напоследък започна да ми се струва, че някой се опитва… как да ви го обясня… опитва се да го бута напред, но това, което му казва, повече обърква момчето, вместо да го тласка напред. — Учителят отново спря, после продължи, сякаш искаше да се извини: — За дете, което е роден математик, това не би имало значение — то би се забавлявало, — но честно да ви кажа, все още е над възможностите на Метю да схване тези проблеми. Обърква се и дори изостава.
— И аз ще бъда напълно откровен — обадих се аз. — Нищо не разбирам. Искате да кажете, че той се опитва да върви напред прекалено бързо и така пропуска някои междинни звена, така ли?
Тримбл поклати глава.
— Не, не ме разбрахте. Става дума за нещо повече — по-скоро противоречие в системите, може да се сравни с това, да говориш на два различни езика едновременно. В началото не можех да разбера какво не е наред. После незабелязано прибрах няколко листа от черновите на Метю и нещата се изясниха. Ще ви ги покажа.
След което в продължение на половин час той ни обяснява с лист и молив за какво става дума. Математическите ни способности очевидно разочароваха учителя, но аз успях да схвана някои неща и вече не се учудвах защо Метю е изглеждал объркан. Познанията на Тримбл бяха много над моите възможности и няма да скрия, че когато го изпратихме, и двамата с Мери изпитахме облекчение. Въпреки това искрено му благодарихме за загрижеността, за това, че бе дошъл, откъсвайки от свободното си време, и обещахме да направим всичко, което зависи от нас, за да открием източника на тази бъркотия.
— Умът ми не го побира, кой може да бъде — каза Мери, когато се върнахме в гостната. — Не се сещам за никой, с когото Метю да се среща толкова често.
— Сигурно е някое момче от училище, което чактисва много математиката, и на Метю му е станало интересно, без много да му е ясно — предположих аз. — Но не мога да се сетя кой може да е. Все пак ще се опитам да разбера.
Отложих въпросите си до следващата събота. Мери бе раздигнала масата от чая и като взе и Поли със себе си, ни остави с Метю сами на верандата. Извадих молив и на бялото поле на един вестник надрасках следното: ДНДДННДД.
— Метю, какво ще кажеш за това, какво значи? — попитах аз.
Той погледна.
— Сто седемдесет и девет — бе отговорът.
— Не е ли твърде сложно, щом като можеш да напишеш просто 179? — попитах го аз. — Обясни ми как става?
Метю ми обясни двоичната система почти както Тримбл.
— Намираш ли, че така е по-лесно? — попитах.
— Само понякога… и делението става много по-трудно — каза Метю.
— Много сложно ми се вижда. Не би ли било по-лесно, ако се придържаш към обикновения начин? — подхвърлих аз.
— Ами, виж сега, налага се да използувам този начин, защото Чоки знае да смята само така — обясни Метю. — Тя не разбира обикновения начин и според нея е глупаво да се отегчава с десет различни цифри само защото имаме десет пръста, когато всъщност човек има нужда само от два.
Докато реша как да продължа, не откъсвах поглед от хартията. Значи, Чоки е забъркана в тази работа — трябваше да се сетя.