— Да — каза само Метю.
По време на последвалото мълчание той усети, че не се е извинил достатъчно.
— Извинявай, че закъснях, тате. Не усетих как е минало времето. — И тъй като почувствува, че ми дължи повече обяснение, продължи: — Виждаш ли, Чоки никога не е виждала лодка — отблизо, искам да кажа — и затова й я показах. Но някакъв мъж си подаде главата от една дупка, ядоса се и ме заведе при полицая.
— Е, да. Значи, Чоки е виновна.
— Не съвсем — чистосърдечно призна Метю. — Аз си помислих, че ще й е интересно.
— А-ха — кимнах аз. — И ако е била вярна на себе си, сигурно лодката й се е сторила тъпа.
— Да, наистина — призна Метю, — каза, че сигурно се изразходва страшно много енергия, за да се преодолее съпротивлението на толкова много вода, и че е по-разумно да се построят кораби, които да се движат над водата от изтласквания въздух.
— Е, тук вече малко е закъсняла. Ти й кажи, че има хеликоптери — посъветвах го аз, когато стигнахме при очакващите ни Мери и Поли.
През следващата седмица с нарастващо нетърпение очаквах посещението на Лендис в неделя. Една от причините бе бележникът с оценките за работата на Метю в училище. Общо взето, нямахме основание за тревога, но тук-там долових озадачаването на някои учители.
Мистър Тримбл признаваше, че Метю има известен напредък, но убеден бе, че ако момчето насочи вниманието си само към общоприетия начин на мислене, ще постигне много повече.
Мис Тоуч бе доволна, че може да отбележи засиления интерес на Метю към предмета й, но смяташе, че е по-добре сега-засега той да се ограничи с овладяването на географията и да остави космогонията за по-нататък.
Мистър Кефър, учителят по физика, не бе съвсем доволен. Той пишеше: „Този срок се забелязва съвсем ново отношение на ученика към физиката. Ако това отношение се бе изразило в по-задълбочено овладяване на материала вместо в задаване на въпроси, работата му по физика значително щеше да се подобри.“
— Какво си направил на мистър Кефър? — попитах момчето.
— Ядоса се — отвърна Метю, — защото веднъж го попитах за налягането на светлината, а друг път му казах, че ми е ясно какво е това гравитация, но не разбирам защо я има. Мисля, че той не знаеше какво да отговори, а и разни други работи. Искаше да знае откъде взимам тези въпроси, но не можех да му кажа, че ми идват на ум след разговор с Чоки. И тогава го хвана яд. Но сега всичко е наред. Искам да кажа, че усетих, че не бива да му задавам въпроси, и престанах.
— Ето и мнението на мис Блейд — биоложката. И тя май не е във възторг — отбелязах аз.
— О, сигурно, защото я попитах как човек се размножава, след като е еднополов. Тогава тя каза, че всеки човек е еднополов. А ако няма разлика между мъжете и жените? Тя отговори, че това е възможно само при растенията, но не и при хората. Не винаги, продължих аз, а тя рече, че това е глупост. Възразих й, че не е глупост, защото съм срещал такъв човек. Попита ме какво съм искал да кажа — с такъв един глас… Разбрах, че не е трябвало да започвам изобщо, защото не можех да й кажа за Чоки и млъкнах, макар тя да не спираше да ме пита какво съм искал да кажа. Оттогава понякога ме гледа много строго. Това е всичко.
Не само мис Блейд бе озадачена. Преди известно време, опитвайки се да разбера как мисли Чоки, бях попитал:
— Няма ли Чоки дом? Никога ли не ти е разказвала за майка си и баща си, къде живее… нещо от този сорт?
— Не много — отговори Метю. — Никак не мога да разбера къде живее. Разбираш ли, толкова много от нещата, които тя казва, са ми непонятни.
Отговорих му, че наистина не разбирам съвсем. Сбърчил вежди, Метю се опита да се съсредоточи.
— Ами… Да предположим, че аз съм напълно глух и ти се опитваш да ме научиш някаква мелодия — не бих могъл да знам какво искаш да направиш, нали? Нещо подобно е и това… така си го представям поне… Тя понякога говори за баща си или за майка си, но „той“ и „тя“ нещо се объркват, като че ли и двамата са едно и също нещо.
Помислих си на какви ли объркани въпроси ни предстои да отговаряме, мъчех се да си спомня името на някой хибрид от гръцката митология, но все ми се изплъзваше. Единственото, което успях да направя, е да се съглася с Метю, че сигурно е доста объркано.
— Но на нея й е трудно да разбере как стават нещата при нас — каза той. — Смята, че сигурно е ужасно объркващо да имаш двама родители. Естествено било и по-лесно да обичаш един човек, защото ако родителят ти е разделен на две, много ще е трудно да не обикнеш единия, тя казва „половината“ повече от другия. И че е много вероятно на това напрежение да се дължат страните неща, които ни заобикалят.