Тези идеи и заключения събудиха съчувствието ми към смутената учителка по биология — мис Блейд. Накараха ме да усетя и искрено задоволство от това, че вече бях влезнал във връзка с Лендис, макар безпокойствието ми за окончателното му мнение да нарастваше.
Другото нещо бе обаждането на Дженит, сестрата на Мери, която, както обикновено, в последния момент известяваше за намерението си да ни посетят в края на седмицата. Мери й обясни, че сме заети в неделя и героично отби всички въпроси, отнасящи се до ангажимента ни.
— Е, много жалко, но няма значение — каза Дженит. — Ще дойдем в петък и веднага след закуската в неделя ще си тръгнем. Така ще можем да разгледаме хубаво и местността на връщане.
— По дяволите — изпъшка Мери, оставяйки слушалката. — Бедата е там, че когато Дженит си науми нещо, просто ми взима ума и аз с нищо не мога да й се противопоставя. Защо не я отклоних за следващата неделя? Е, както и да е, вече е много късно.
5
В петък вечерта Дженит и съпругът й Кенет пристигнаха, придружени от двете си най-малки хлапета. Те не измениха на навика си и закъсняха с близо час и половина от уговореното време, а от този миг нататък посещението им протече по неизменната си програма. Мери и Дженит заговориха за всичко, свързано с децата на Дженит, децата на сестра им Пейшънс, децата на братята им Тед и Френк, после дойде ред на децата на редица техни обши приятели. Ние с Кенет се придържахме към по-безопасни теми и бъбрехме главно за коли. Общо взето, нещата вървяха гладко. Само в събота вечерта, очевидно усетила, че след нескончаемото обсъждане бяха пропуснали децата на самата Мери, Дженит реши да поправи грешката си:
— Разбира се, не е моя работа — започна тя, — но винаги съм била убедена, че човек отвън може да види повече неща, отколкото домашните. Не е ли така?
Всички усетихме маневрата. Погледнах Мери. Тя изглеждаше погълната от плетивото си.
— Възможно е. От друга страна пък, външният човек може да види далеч по-малко — отвърна тя.
Въпросът на Дженит бе риторичен. Трудно можеш да я отклониш от обобщения. Ето защо тя продължи:
— Направи ми впечатление, че Метю е поотслабнал — попребледнял.
— Така ли? — обади се Мери.
— Не си ли забелязала? Точно това имах пред вид. Може би се е преуморил… на неговите години децата винаги израстват бързо, нали?
— Наистина ли?
— А може и по природа да не е много як — предположи Дженит.
Мери бе свършила реда, сложи плетката на коленете си и я приглади с ръка.
— На нас пък ни се вижда напълно здрав и силен — каза тя. — Нали, Дейвид?
И аз на свой ред се обадих:
— Съвсем вярно. Нищо повече от настинка, и то много рядко. Никак не мога да разбера как можеш да попречиш на едно дете да се простудява — подкрепих аз Мери.
— Радвам се да го чуя — каза Дженит. — И все пак човек не може да види всичко. Пък и не може да се каже, че знаем много за родителите му, нали? Не ти ли прави впечатление, че от време на време става апатичен към околните… някак вглъбен в себе си?
— Не намирам — отвърна й Мери.
— Е, точно затова казах, че отстрани някои неща се виждат по-ясно. А на мен ми прави впечатление неговото равнодушие. А и моят Тим ми каза, че го е чувал да си говори често сам.
— Много деца мислят на глас.
— Разбира се, но моят Тим казва, че Метю говорел странни неща. Това се случва, когато детето има силно въображение, нали знаеш?
Мери спря да плете.
— Какви странни неща? — попита тя.
— Тим не помнеше точно, но му се сторили много особени.
Усетих, че е дошло време да се намеся.
— Ами да — обадих се аз, — то е съвсем ясно. Метю е може би малко по-чувствителен. А Тим е толкова непосредствен, че никога не можеш да очакваш, че има нещо, над което размишлява. Здрав дух в здраво тяло, нали знаеш?
Най-накрая Дженит бе чула това, което чакаше.
— Точно така — съгласи се тя възбудено. — И именно затова разликата между тях е толкова явна.
— Няма две мнения по този въпрос — отвърнах й аз. — Твоят Тим е така удивително нормален, та трудно можеш да си представиш, че ще каже нещо необичайно. Но често си мисля, че прекалената нормалност в повечето случаи е за сметка на индивидуалността. И така си е, да си нормален значи да си посредствен.
— А, не бих казала, че Тим е посредствен — запротестира Дженит и се увлече в примери, с които доказваше, че не съм прав.
Така Метю бе оставен на мира.
— Много се радвам, че я спря навреме — каза Мери, когато останахме сами. — Макар че беше малко груб по отношение на Тим. Той съвсем не е глупак.
— Разбира се, че не е, но сестра ти, скъпа, е твърде любопитна и боя се, не твърде интелигентна жена. Като повечето родители си противоречи. Иска й се да има гениално дете, което в същото време да бъде и абсолютно нормално. Намекна, че Метю не е съвсем като всички, и трябваше да се отбраняваме. Ето защо намекнах, че Тим, макар и съвършено нормален, не е гениален, и тя премина в атака. Елементарно, мила.