Мери разбърка кафето, втренчила поглед в течността. Сетне, сякаш взела решение, започна направо:
— Сега вие говорите, като че Чоки действително съществува. Нека се уточним. Чоки е измислица на Метю. Това е име на един въображаем приятел, така както бе Пиф за Поли. За всеки е ясно, че няма нищо необикновено в това и няма място за тревога, но до известна граница. Минаването отвъд тази граница е само по себе си обезпокоително, защото престава да е нормално. На нас ни се струва, че Метю е преминал тази граница. Нещо не съвсем нормално се е случило с него. Ето защо и Дейвид се обърна към вас за съвет.
Преди да отговори, Лендис загледа замислено жена ми:
— Боя се, че самият аз не съм наясно. Да се прави паралел между Чоки и Пиф е безсмислено. Ще ми се да вярвам в това, което и на вас се иска — че цялата тази история е негово творение (поне така би трябвало да мисля като специалист). Че както Пиф бе създадена от едно дете, така и Чоки е създадена от Метю. Но не мога да пренебрегна фактите. Не съм фанатик и не мога да ги преиначавам, за да ги „вкарам в рамките на определена болест“. Чоки е по един начин, който не разбирам, обективно съществуваща — тя идва отвън, не отвътре. От друга страна, не съм толкова доверчив, че да приема прастарата идея за „вселяване на духове“, макар тя да подхожда на фактите повече от всичко останало… — Той млъкна, замисли се в продължение на няколко секунди и тръсна глава: — Не, тайната се крие другаде. „Вселяване на дух“ е точно това, което влагаме в самия израз — власт. В случая няма власт. По-скоро прилича на установени отношения…
— Това пък сега какво е? — възкликна Мери.
Остротата, която усетих в гласа й, за мен значеше, че цялото доверие, което е имала в Лендис, се е изпарило безвъзвратно. Той сякаш не забелязваше нищо. Отговори съвършено невъзмутимо:
— Сигурно си спомняте, че когато Метю беше болен, той помоли Чоки да го остави на мира и да си отиде, а след вашата молба тя наистина не го безпокоеше повече. Очевидно е сторила същото и когато е предизвикала неудържимия му гняв по повод на новата ви кола. Той я отпрати. Значи, тя не властвува над момчето… Попитах го за това. Метю ми разказа как в началото, когато започнала да говори с него, се появявала, когато й скимне. По време на час в училище, докато си пише домашните, докато се храни, а много често и докато спи. Никак не му се нравело да го прекъсват безразборно, докато има работа или се занимава с нещо, което му е интересно; още по-неприятно му било да го безпокои в присъствие на други хора, защото те започвали да го гледат странно, пък и наистина как може да обръща внимание на тях и на нея едновременно; никак не му харесвало да го буди и нощем, за да му задава абсурдните си въпроси.
Ето защо настоявал тя да идва само тогава, когато може да й отдели цялото си внимание, а през останалото време просто не й отговарял. Това между другото не било толкова лесно, защото: „Времето на Чоки не прилича на нашето“, обясни ми Метю, и се наложило да сложи хронометър в кухнята, за да й покаже колко трае един час. След това си направили разписание, според което тя идвала, когато той не е зает, по време, което на него му е удобно, забелязвате ли, не на нея…
Забележете също колко е разумно. Няма никакъв елемент на фантазия. Чисто и просто едно момче се уговаря с приятеля си да го посещава в подходящо време. И по всичко личи, че този приятел няма нищо против да приеме поставените условия.
На Мери вече нищо не можеше да й направи впечатление. Започнах да се съмнявам дори, че изобщо го слуша. Тя нетърпеливо каза:
— Не разбирам. Когато историята с Чоки започна, ние с Дейвид мислехме, че не е разумно да се опитваме да се месим. Смятахме, че скоро всичко ще мине. Сгрешили сме: трябвало е да бъдем по-твърди. Започвам да се тревожа. Няма нужда човек да е психолог, за да знае какво може да последва от превръщането на една измислица в реалност. Съгласих се Дейвид да ви повика, защото предполагах, че ще ни помогнете да намерим път, по който да помогнем на Метю да се освободи от измислицата си, без да го травматизираме. Вместо това вие, изглежда, прекарахте целия ден в затвърдяване на тази фикция и при това сам повярвахте в нея. По никакъв начин не можете да ме убедите, че за детето това е полезно.