Лендис сякаш се готвеше да отговори нещо остро, но се въздържа.
— Първото условие — започна той — е да се схване ситуацията. А за това е нужно да се спечели доверието на детето.
— Очевидно — съгласи се Мери, — и аз добре разбирам, че докато говорихте с Метю, се е налагало да се преструвате, че приемате съществуването на Чоки — нима не правим и ние същото от седмици наред? Но не разбирам защо продължавате тази игра, когато Метю вече не е тук.
— Но, мисиз Гор, спомнете си въпросите, които ви е задавал, и всичко онова, което ви е казал. Нима не ви се струват странни? Интелигентни, но странни и съвсем не в негов стил?
— Това е съвсем вярно — отвърна му тя грубо. — Но момчетата четат всякакви книги и човек може да очаква всевъзможни въпроси. И не виждам какво странно има в това, че питат. Това, което ни тревожи, е начинът, по който той насочва цялото си природно любопитство в подкрепа на измислената Чоки. Не разбирате ли, че се страхувам тази фантазия да не се превърне в болест. Единственото, което искам да зная, е как да намеря начин, по който най-безболезнено да предотвратя това.
Лендис отново се опита да обясни защо според него Чоки не е обикновена измислица, но Мери бе вече в състояние, при което упорито отказваше да възприеме каквито и да било негови доводи. Много съжалих, че той направи фаталната грешка да назове състоянието на детето „вселяване на дух“. Не очаквах подобна грешка от един психиатър, но връщане назад нямаше.
На мен не ми оставаше нищо друго, освен да бъда свидетел на все по-задълбочаващата се враждебност помежду им.
Най на края Лендис реши да си тръгне и тримата си отдъхнахме.
6
Положението все повече се усложняваше. Можех да възприема разсъжденията на Лендис, но да ме убиеш, не можех да разбера докъде щяха да го доведат… не можех да не съчувствувам и на тревогата на Мери. Той може би умишлено бе направил тази груба за един психиатър грешка… Струва ми се, щеше да е по-добре, ако не бе споменавал за това, в какво са вярвали едно време хората, и най-вече трябваше да избегне думата „дух“. Има суеверни страхове, които енергично отричаме, и искрено вярваме, че сме ги надживели, но които въпреки всичко кротко дремят във всеки един от нас и са готови да се събудят за живот от случайно изпусната дума в критичен момент. Посещението на Лендис успя само да разтревожи още повече Мери. Нещо повече, спокойното му, безпристрастно и аналитично отношение към нашия проблем я бе ядосало. Тя търсеше спешна помощ. Нещо ставаше с Метю и тя искаше то да се оправи веднага, без бавене. Бе потърсила Лендис за съвет, а в отговор бе изслушала изявление, че това е много интересен случай и че единственото тревожно нещо в него е, че той не може да си го изясни. Докато Лендис си отиде, цялото й поведение говореше, че тя го смята едва ли не за шарлатан. Акцията се бе оказала неуспешна.
Когато на следващия ден вечерта се прибрах, жена ми бе някак разсеяна. Прибрахме чиниите от вечерята, пратихме децата да си легнат и в стаята се възцари добре познатата за мен атмосфера. Мери се готвеше да ми каже нещо; нещо, което не знаеше как ще посрещна. Тя седна по-изправена от обикно вено с лице към камината и малко предизвикателно — по скоро на огъня, отколкото на мен обяви:
— Днес бях при доктор Ейкът.
— Така ли? — попитах аз. — Болен ли е някой?
— Питах какво да правя с Метю — допълни тя.
Погледнах към жена си.
— Нали не си водила и момчето?
— Не — поклати тя глава. — Мислех да го взема с мен, но после размислих.
— Много се радвам — признах й аз, — защото смятам, че за Метю това би могло да значи измяна. Може би е по-добре той да не знае.
— Да — съгласи се Мери прекалено решително.
— И преди ти казах — забелязах аз, — че нямам нищо против Ейкът, бива го да среже цирей и да лекува шарки, но не мисля, че може да се оправи с подобно положение.
— Прав си. Точно така е — призна Мери. — Имай пред вид, че и не съм очаквала той да го лекува. Опитах се да му обясня колкото се може по-добре нещата. Той ме слушаше, но като че ли не внимаваше много. Изглежда, се пообиди, че не бях завела и Метю. Постарах се да обясня на стареца, че не съм отишла за мнение, а просто да ми каже името на добър специалист, към когото да се обърна.
— По всичко разбирам, че той все пак ти е казал мнението си, така ли?
— О, да. Метю имал нужда от физическо натоварване, от студен душ сутрин, изобилна, силна и без подправки храна, много салати, да спи нощем на отворен процорец — докладва Мери язвително.
— А за специалиста?
— Нищо. Нямало нужда. Растежът на децата бил често пъти по-сложен, отколкото си го представяме, но здравословният живот и природата — този всемогъщ изцелител — скоро ще ликвидират временното неравновесие.