След което прочетох следното:
„Метю и сестра му играели на паянтов дървен пристан, недалеч от яхтклуба в Бонтгоч, когато моторна лодка, притежание на мистър Уилиям Уестън, жител на Бонтгоч, се откъснала от въжето, с което била вързана за брега, и понесена от силното течение, се врязала в пристана и отнесла десет стъпки5 от площадката. Двете деца паднали в бързите води.
Метю се спуснал, уловил сестра си, държал главата й над водата, която ги понесла надолу по течението. Мистър Евън Евънз, личност, добре известна в Бонтгоч, вдигнал тревога. Полковник Съмърз, също жител на Бонтгоч, бил наблизо и без да губи време, се спуснал с моторната си лодка след децата.
Полковник Съмърз е трябвало да измине близо две мили в опасните води на устието, преди да успее да доближи брата и сестрата, след което ги изтеглил на борда на моторницата си.
Полковникът заяви: «Няма никакво съмнение, че Метю рискува живота си, за да спаси сестра си. На Англия са нужни повече такива момчета.»
А ето и най-удивителния факт: Метю не е умеел да плува преди злополучното падане.
В разговор с един от нашите репортьори момчето скромно заяви: «Поли не знаеше да плува и когато видях, че аз мога, съвсем естествено беше да й помогна.» На въпроса на нашия репортьор то отговори, че е взимало уроци по плуване, но никога не е успявало да се справи: «Когато паднах изведнъж във водата, се ужасих — призна момчето, — но тогава чух глас, който ми каза да се успокоя, а после — как да си движа ръцете и краката. Послушах го и разбрах, че мога да плувам.»
Изглежда, няма съмнение, че Метю е казал истината. До този момент никой не го е виждал да плува и всички са смятали, че той не умее.
Попитай дали не се е изненадал, чувайки гласа, Метю отговорил, че и друг път го е чувал и не се учудил много.
Когато нашият репортьор предположил, че това може би е бил гласът на неговия ангел-хранител, той заявил, че нищо чудно да е така.
Колкото и невероятно да звучи предположението, че момчето е започнало да плува внезапно, под ръководството на някакъв невидим инструктор, няма никакво съмнение, че Метю е извършил истинска героична постъпка, спасявайки живота на сестра си с риск да загуби своя, и нека се надяваме, че ще бъде награден с медал, който напълно е заслужил.“
Вдигнах очи към Мери. Тя бавно поклати глава. Вдигнах рамене.
— Да го извикам…? — опитах се да предложа.
Мери отново поклати глава:
— Сигурно вече е заспал. А и какъв е смисълът? Вече е късно да поправиш нещата.
— Това е само едно местно вестниче — казах аз. — Но интересно как са научили…? — Чак тогава се сетих за непознатия, който разговаряше с Метю тогава на брега…
— Те са научили, че живеем в Хиндмиър — предположи Мери. — А после е трябвало да отворят само телефонния указател.
Бях решил да не се отчайвам.
— Какво ги интересува? А на всичкото отгоре прилича много на скалъпена от някой местен репортьор вестникарска сензация.
Не мисля, че някой от нас двамата бе много наясно какво има пред вид с това неопределено „те“, но скоро установих, че съм подценявал възможностите на съвременните средства за информация.
От известно време бях придобил лошата привичка винаги, когато се бръсна, да си пускам радиото — лоша, защото необезпокояваното от нищо бръснене само по себе си дава чудесна възможност за размисъл — но какво да се прави, това е то модерният живот. На следващия ден сутринта, както обикновено, включих радиото по време на програмата „Днес“ и търпеливо се заслушах в изказването на професор от най-младия университет в Мидленд, който обясняваше как неговите разкопки доказват, че някога град Монтгомери е бил Кралство Мерсия. Той свърши и след него се обади Джек де Мино: „Часът е точно осем и двадесет и пет минути и тридесет секунди… ох, извинете, исках да кажа седем. А сега, след като чухме за древните ангели, нека чуем и за съвременен ангел. Младият Метю Гор от Хиндмиър по време на летуването си в Бонтгоч наскоро смело спаси малката си сестра от удавяне и най-забележителното е, че Метю никога преди това не е можел да плува. Дениз Клътърбък съобщава.“
Качеството на звука се промени. Нечий глас заговори:
— Казаха ми, че по една нещастна случайност ти и твоята малка сестра сте паднали в бързите води на река Цифруис край Бонтгоч, ти веднага си й се притекъл на помощ и си я поддържал над водата в продължение на миля и нещо надолу по течението. Вярно ли е?
— Ами да — обади се Метю. Гласът му не звучеше много уверено.