— Казаха ми също, че никога преди не си плувал, така ли?
— Да… т.е. не — малко смутено отвърна Метю.
— Никога ли не си плувал преди?
— Не съм — този път уверено каза Метю. — Опитвах се, но все не излизаше нищо… — допълни той.
— Но този път излезе, нали?
— Да.
— Казаха ми, че си чул глас, който ти казвал как да се движиш, така ли?
Този път Метю се поколеба.
— Да… нещо подобно — призна той.
— Мислиш ли, че това е бил гласът на твоя ангел-пазител?
— Не — с негодувание възрази Метю. — Това са глупости.
— Казал си на репортьора на местния вестник…
Метю го прекъсна:
— Нищо подобно не съм казвал. Той го каза, а аз откъде да знам, че е репортьор.
— Но все пак си чул глас, нали?
Метю отново се поколеба. Той отново не можа да каже нищо повече от неясното:
— Нещо подобно…
— И след като го чу, разбра, че можеш да плуваш.
Метю изсумтя.
— Но сега ти не смяташ, че това е бил твоят ангел-хранител, който те е напътствувал, така ли?
— Никога не съм казвал нищо за ангели-хранители — той го каза. — Гласът на Метю бе раздразнен. — Чисто и просто пльоснах във водата и Чок… — Момчето внезапно млъкна. Можах почти да чуя как си прехапва езика. — Просто усетих, че мога да плувам — завърши то неубедително.
Интервюиращият се обади отново, но още по средата на първата сричка го прекъснаха. Джек де Манио се обади:
— Плуване с един урок. Е, независимо дали е било ангел-хранител или не, можем да поздравим Метю за начина, по който е използувал този урок.
Тъкмо привършвах закуската си, когато Метю слезе.
— Ей сега те слушах по радиото — съобщих му аз.
— Така ли? — бе лаконичният му коментар. Той като че ли нямаше голямо желание да продължим разговора в тази насока и прекалено внимателно се зае с овесената си каша.
— Кога успя да говориш с него?
— Някакъв мъж звъня по телефона, когато мама бе излязла. Попита аз ли съм Метю. Казах, че съм аз, а той каза, че е от Би-Би-Си, и поиска да дойде да поприказва с мен. Отговорих да заповяда, защото ми се стори невъзпитано да откажа на Би-Би-Си. И така той пристигна и ми показа вестника, в който са писали за мен, включи магнетофона си и започна да ми задава въпроси. После си отиде.
— И ти не каза на мама или на някой друг, че е идвал, така ли?
Той зачопли съсредоточено в чинията си…
— Знаеш ли, помислих си, че тя ще се уплаши, дето съм казал за Чоки — въпреки че нищо не бях казал. Мислех, че ще ми бъде интересно да се чуя по радиото.
„Не е много сериозно като довод“ — помислих си аз. Може би се чувствува виновен, че изобщо го е пуснал в къщи.
— Хм… сега вече нищо не може да се направи — казах аз. — Но ако се появят други репортьори, по-добре ги пращай при мама, преди да говориш с тях. Нали ще ги пращаш?
— Добре, тате — съгласи се той и после добави, смръщил леко вежди: — Но може би ще е трудно. Разбираш ли, не можах да разбера, че онзи човек в Бонтгрч е репортьор, а пък този от Би-Би-Си никак не приличаше на човек от радиото.
— Може би най-лесно ще бъде, ако приемеш, че всеки непознат може да е репортьор — предложих му аз. — Може да се изпуснеш, а нали не искаме да научат за Чоки.
Устата му бе пълна, но той енергично кимна с глава.
8
Същия следобед у дома се отбил млад мъж, който се представил за репортьор от местния „Куриер“. Мери на бърза ръка се справила с него. Казала му че е чела глупостите за ангела-хранител в неговия вестник и изразила удивлението си, че подобен всекидневник може да публикува подобни безсмислици. Метю се е учил да плува преди инцидента, но му е липсвала увереност и смелост да се отпусне във водата. И в извънредното положение, в което неочаквано е попаднал, той вече е знаел какво трябва да прави. Започнал е да прави движенията, на които са го учили, и няма нищо чудно, че изведнъж е открил, че може да плува. Наистина е проявил смелост, като се е притекъл на помощ на сестра си и слава богу, че го е сторил, но в това няма нищо свръхестествено. За съжаление Метю го няма в къщи и няма да се прибере този ден. А и тя предпочита да не безпокоят момчето по този въпрос. След усилено убеждаване репортьорът си отишъл недоволен.
Този ден и Лендис се обади в бюрото ми. Доста мислил за Метю и изникнали няколко въпроса. Първата ми мисъл бе, че ще поиска да дойде отново у дома, което нямаше никак да възхити Мери. За щастие обаче в момента имаше друга идея: предложи да вечеряме някъде заедно тия дни. Мина ми през ума да го попитам дали сутринта е чул Метю в програмата „Днес“, но нямах желание да се впускам в дълги разговори, защото имах много работа, и премълчах. При създадените обстоятелства едва ли имах право да откажа, а пък той можеше да ми даде някой и друг съвет. Решихме да се срещнем в неговия клуб следващия четвъртък.