— Да, разбирам — каза Мери. — Опитваш се да ме убедиш, че е ангел-хранител.
— Не… не точно… може би… в известен смисъл нещо подобно… — измънках аз.
9
На следната сутрин от будката за вестници на гарата купих последния брой от „Хиндмиър Дистрикт Куриер“. Както предполагах, това, което ме интересува, бе на първа страница, четвъртата колона, под заглавието „“Ангел-хранител" спасява деца". Не ми харесаха кавичките около „ангел-хранител“, което значеше, че редакторът очевидно иска да се застрахова, но когато прочетох статията, се поуспокоих. Местните вестници — не без основание може би — нямат обичай да се шегуват със собствените си читатели освен с известни майтапчии, за които се знае, че обичат тези неща. Не можех да отрека, че материалът бе обективно и умело написан, макар да се усещаше колко резервиран е авторът. Само тук-там проличаваше искреното му удивление и макар да се стараеше да бъде безпристрастен и добронамерен, все пак не можеше да си обясни какво ли пък значи всичко това. За ангел-хранител ставаше дума едва ли не само в заглавието, но в крайна сметка човек оставаше с чувството, че нещо изключително и невероятно се бе случило с Метю във водата, без някой да може да каже какво точно. Единственото, което не подлежи на съмнение, е, че момчето е спасило Поли.
В края на краищата човекът е трябвало да си свърши работата, понеже е бил честен, и мога само да кажа, че очаквах много по-неприятни неща. С изключение на заглавието почти нямаше от какво да се оплаквам. Но за нещастие хората четат първо заглавията, а и те са за това, да събудят любопитството им.
Сутринта в бюрото ми позвъни Алън и предложи да хапнем заедно на обед и да се видим.
— Видях Метювата рисунка във вестника вчера — каза той. — След това, което ти ми беше разказал, реших да отида на изложбата, която се намира съвсем близо до службата ми. Повечето от работите са абсолютен боклук. Не се учудвам, че са избрали работата на Метю. Доста чудноват му е ракурсът — всичко е някак издължено… но все пак има талант. — Той замълча и ме погледна с любопитство. — Знаеш ли, след всичко, което съм чул от теб и Мери за Чоки, изненадан съм, че сте изпратили рисунката.
— Не сме я изпращали — заявих аз. И му обясних.
— Аха, разбирам. Жалко, че съвпадна с предишната история — каза той. — Между другото в сряда при мен дойдоха от Дружеството на плувците, във връзка с препоръката на полковник Съмърз за медал. Чули, че Метю никога преди това не е плувал, и цялата история им се сторила фалшива — и нищо чудно. Казах им каквото знам. Трябваше да кажа истината. По дяволите, та нали аз сам го учих да плува няколко дена преди това. Мисля, че ми повярва, но бедният човек си отиде два пъти по-объркан, отколкото дойде. — Алън отново млъкна и после добави: — Знаеш ли, Дейвид, с цялата тази история Чоки стана знаменитост. При това положение тя всеки момент може да се появи, искам да кажа, да стане известна. Какво ще правиш с нея?
Свих рамене.
— Какво бих могъл да направя, освен да се опитам да се справя с всяка нова изненада, която ми сервира? Но с Метю какво да правя? Вярно, че Лендис ме посъветва това-онова. — Разказах му какво бе ми казал Лендис.
— Торби… Торби и сър при това — измърмори Алън смръщено. — Онзи ден чувах нещо за него. О, да… сетих се. Наскоро го викали за съвет в някакво голямо индустриално предприятие. Не помня точно къде, но при някой от големите беше. Човекът, който ми го разказа, се чудеше дали след консултацията не са му платили с дял от предприятието. Освен това имал и огромна частна практика.
— О — възкликнах, — и с огромни хонорари сигурно.
Алън поклати глава:
— За хонорарите нищо не знам, но няма да са малки. Мога да поговоря с Лендис за това, преди да си се ангажирал.
— Благодаря ти, но предпочитам аз да говоря. Не мога да си позволя, ако нещата продължат, да плащам месеци наред огромни хонорари.
— Не ми се вярва тази история да се проточи. Та нали никой досега не е споменавал, че Метю не е добре, че има нужда от лечение. Това, от което имаш нужда, е някакво обяснение, което да те поуспокои, и съвет за най-добрия начин, по който можеш да се справиш с нещата, нали?
— Не зная. Длъжен съм да призная, че Чоки не му е причинила никакво зло…
— И нека не забравяме, че спаси живота на момчето и Поли.