— Съгласен съм. Но сега повече се тревожа за Мери. Тя няма да се успокои, докато не разбере, че Чоки е безвъзвратно пропъдена, премахната, прогонена… изобщо я няма…
Алън се замисли, после кимна:
— Иска да е в безопасност… посредствеността… да е нормално вместо гениално… Инстинктът побеждава разума… Е, няма как, не може всички да са устроени еднакво — особено се различават мъжете от жените… Нека почака до прегледа на Торби, старче. Имам чувството, че може да стане по-лошо, ако Мери се опита сама да прогони Чоки.
— Няма да посмее да го стори — успокоих го аз. — Знае, че това ще настрои враждебно момчето. Те двете с Поли се чувствуват пренебрегнати. Бои се да не обърка нещата допълнително, а се страхува и за Метю.
Алън поклати глава:
— Не бива да предприемаш каквото и да е, преди да си научил нещо повече. И затова трябва да се довериш изцяло на Торби.
Когато се прибрах, атмосферата в къщи отново бе мрачна, но поне нямаше разправии. Настроението ми се пооправи. Мери сигурно бе чела „Куриер“, но сметнах, че реакцията й е била почти като моята. Попитах как е минал денят.
— Реших, че е по-добре да не ходя в града — съобщи ми тя. — И поръчах продукти по телефона. Около единадесет часа се появи любезен, но малко смахнат свещеник. Като разбра, че Метю го няма у дома, бе разочарован, защото искал да му обясни някаква грешка, после обаче реши да ми я обясни на мен. С горчивина прочел как Метю бил подведен да смята, че се е спасил благодарение на ангел-спасител, защото „ангел-спасител“ не е истински християнско понятие. То е останало от онези езически вярвания, които църквата в началото на своето съществование не е сметнала за необходимо да подтисне и които са погрешни, но с времето се затвърдили в правата вяра. Много от грешките били поправени от истинското учение, но тази се оказала невероятно издръжлива и според него дълг на всеки християнин е да избягва подобни неща. И затова не бих ли изпълнила дълга си, като уверя момчето, че неговият Създател не упълномощава никого да му върши работа. Създателят, никой друг не е могъл да му вдъхне кураж да спаси сестричката си. Свещеникът сметнал за свой дълг да изясни недоразумението.
— Разбира се, уверих го, че ще изпълня молбата му, а щом той си отиде, Дженит ми се обади по телефона.
— Ох, боже…!
— Потресена е от успеха на Метю с рисунката…
— И иска да дойде утре, за да я обсъди ли?
— Не утре, в неделя. Пейшънс се обади следобеда и поиска да дойде утре.
— Иска ми се да вярвам — започнах аз с надежда, — че си отклонила категорично и двете.
Мери се поколеба.
— Толкова ми е трудно да се преборя с Дженит…
— А, виж какво… — започнах аз и вдигнах телефонната слушалка.
— Не, почакай — възрази Мери.
— Да бъда проклет, ако се съглася да седим тук двата почивни дни и да слушам как сестрите ти разнищват Метю и тайно злорадствуват. Чудесно знаеш как ще протече всичко — ще се лигавят, ще разпитват, доволни от собственото си фалшиво съчувствие към нещастната им сестра, която е имала толкова лош късмет с това дете. Да ги вземат дяволите! — Сложих пръст на кръга за набиране.
— Не — спря ме жена ми. — Дай на мен по-добре.
Предадох й слушалката.
— Чудесно — съгласих се аз. — Кажи им, че не могат да дойдат. Че съм уговорил да излезем утре и в неделя с приятели. Следващите събота и неделя — също. Ако не ги пресечеш, няма да те оставят на мира.
Тя се справи доста успешно и като остави слушалката обратно на място, ме погледна с израз на облекчение, което направо ме развесели.
— Благодаря ти, Дейвид… — започна Мери. В този миг телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката.
— Не може — отговорих на запитването отсреща. — Той е в леглото и е заспал… Не, утре целия ден ще бъде вън от града. — Затворих телефона.
— Кой беше? — попита Мери.
— От „Сънди Доун“. Искат да вземат интервю от Метю. — Замислих се. — Предполагам, че са се сетили, че Метю спасителят и Метю художникът са едно и също лице. Много скоро повечето от тях ще го разберат.
И те наистина го бяха разбрали. След „Сънди Войс“ се обадиха от „Рипорт“.
— Това реши нещата — заявих на Мери. — Утре ще трябва да излезем. И то рано, преди да са се разположили пред вратата; ще пренощуваме някъде другаде. Хайде да съберем багажа.
Качихме се горе. В това време телефонът отново иззвъня. Известно време се двоумях дали да се обадя.
— О, я ги остави — посъветва ме Мери.
Не вдигнахме телефона и при следващите позвънявания.
Около седем часа успяхме да се измъкнем необезпокоени от „вестникарите“ и се отправихме към крайбрежието.