— Далеч? Колко далеч?
— Не зная. На много, много парсека оттук.
— О-хо — казах аз.
— Бях изпратена да разбера каква планета е вашата.
— Така ли? А защо?
— На първо място да видя дали ще бъде от полза за нас. Знаете ли, в сравнение с вас ние сме много по-стар народ и планетата ни е много по-стара от вашата. От много време за нас е ясно, че ако искаме да оцелеем, ни е нужна нова планета. А това е трудно. На кораб, движещ се със скоростта на светлината, е необходимо много-много време, за да отиде където и да било. Не може да се рискува изпращането на кораб, ако не сме сигурни, че планетата е подходяща. Съществуват неизброим брой планети. И възможностите да открием подходяща за нас са също безкрайно много.
Ето защо се изпраща разузнавач или изследовател. Разумът няма маса и не му е нужно време за път. Разузнавачът докладва. Ако съобщи, че условията за живот там са подходящи за нас, отиват и други разузнавачи, които да проверят. Ако и техните доклади са благоприятни, астрономите се залавят за работа, за да определят разположението на въпросната планета. Когато се установи, че разстоянието е реално и постижимо, тогава се изпраща кораб с колонисти. Но това става много рядко. От хиляди години насам се е случило само четири пъти, а са основани две колонии.
— Разбирам. И кога да очакваме ваш кораб тук, на Земята?
— О, вашата планета не е подходяща за нас. Тя е изключителна — много красива, но прекалено студена и има много вода. Съществуват още ред причини, които правят невъзможно нашето заселване тук. Това можех веднага да кажа.
— Тогава защо останахте? Защо не отидохте да търсите друга планета?
Чоки търпеливо продължи:
— Ние сме изследователи и доколкото се простират сведенията ни — единствените в цялата вселена. Дълго време смятахме, че само на нашата планета е възможно да се поддържа живот. По-късно открихме и други, но те са малко. Още по-дълго време смятахме, че сме уникални — единствената интелигентна форма на живот, единствен, необикновен връх на разума в неизбродния, враждебен космос, — напълно самотни в ужасните пустини на пространството… И отново разбрахме, че сме грешили…
Но разумният живот е рядкост… голяма рядкост наистина… най-рядкото създание…
Но и най-скъпоценното…
Защото разумният живот единствено дава смисъл на вселената. Той е нещо свято, трябва да се пази и цени.
Без него няма начало, няма и край, без него не може да има нищо друго освен безсмислен хаос…
Следователно отглеждането и запазването на всички интелигентни форми е свещено задължение. И най-слабата искрица разум трябва да се раздуха, за да загори като пламък. Ако разумът е в окови, то те трябва да се разчупят. На ограничения разум трябва да се даде тласък за развитие. От извисения разум трябва да се поучим. Ето затова съм тук.
Доста време бе необходимо, за да изслушам тези възвишени, малко високопарни слова.
— И в коя от всички тези категории причислявате интелектуалното ниво на тази планета?
Чоки, т.е. Метю, отговори без колебание:
— Към ограничения. Вашият разум е успял със собствени усилия да преодолее някои от собствените си слабости — което е много обещаващо за етапа, на който сте. Намирате се в началото на примитивната технология.
— Ние сме на мнение, че доста бързо се развиваме.
— Да, добре е това, което сте успели да направите с електричеството само за сто години, добре сте се справили и с парата за кратко време. Но това, което сте измислили, е прекалено тромаво и неефективно. А двигателите ви с бензин са направо достойни за оплакване — примитивни, мръсни, шумни, отровни, да не говорим за колите ви — варварски опасни, груби…
— Да — прекъснах я аз. — Бяхте говорили за това с Метю и преди. Но имаме вече и атомна енергия.
— Вярно, но в съвсем елементарен вид. Бавно се учите. И вие все още сте прекалено зависими от слънцето.
— От слънцето?
— Да. Всичко, което имате и сте, дължите на слънчевите излъчвания. Директното му излъчване ви е нужно, за да топлите телата си и да отглеждате храната си, да имате прясна вода; то би могло да ви поддържа още милиони години. Но на разума не му е достатъчно само да просъществува. За да расте и се развива, той се нуждае от енергия.
Напоследък сте съумели да овладеете и натрупаната от вашето слънце енергия и наричате това прогрес. Това не е прогрес. Прогресът е приближаване към някаква цел. Каква е вашата цел? Не знаете и тъй като не я знаете, все едно че се движите в кръг — което всъщност и правите, защото вие пилеете енергийните си източници. А те са вашият капитал. Когато ги изчерпите, ще се върнете обратно на нивото, на което сте били, преди да ги откриете. Това не е прогрес, това е разточителство.