Горивата ви, вашият капитал, разбира се, трябва да се използуват. Замразената мощ не носи никому нищо. Но тя трябва да се използува, а не да се разпилява. Тези горива трябва да се влагат за добива на по-голяма, в по-съвършен вид енергия.
Вярно е, че притежавате някаква елементарна форма на атомна енергия, която без съмнение ще развиете. Но това е почти единственият ви влог за бъдещето. Повечето от вашата сила се използува за производство на машини, които изразходват енергията ви все по-бързо и по-бързо, а източниците й имат определен предел. Краят на всичко това е само един.
— Имате право — съгласих се аз. — И какво по ваше мнение трябва да направим?
— Да използувате вашите източници, докато все още ги имате, за да изнамерите и развиете енергиен източник, който не е ограничен. Ако успеете да постигнете безкрайно снабдяване с енергия, ще можете да се отървете от затворения кръг на базиращата се на слънцето ви икономика. Няма да бъдете изолирани и обречени на дегенерация поради изразходване на ресурсите си. Ще станете частица от по-голям свят, защото наличието на неизчерпаем източник на енергията дава и безкрайни възможности.
— Разбирам — казах аз. — Макар и не съвсем… Какъв е този неизчерпаем източник на енергия?
— Радиацията — космическата радиация. Тя може да бъде овладяна и използувана.
Замислих се, после попитах:
— Колко странно, че в свят като нашия, претъпкан с учени, никой не се е сетил за съществуването на този източник.
— Също толкова странно е, че преди двеста по вашето летоброене години нито някой е разбирал, нито някой е подозирал възможностите на екелктричеството. Но те бяха налице и ги откриха. Същото е и с „ххххх“.
— Същото е и с кое?
— Метю няма дума за това. То е понятие, което той не може да схване.
След кратка пауза попитах:
— Значи, вие сте тук, за да ни продадете нов вид енергия? Защо?
— Казах ви вече. Разумните създания са голяма рядкост. Всеки техен представител има задължения към останалите. Нещо повече, някои от тях са на по-високо ниво. Никой не може да предвиди какви са латентните възможности на всяка форма на интелект. Днес ние можем да ви помогнем да преодолеете някои ваши проблеми; а след време може би ще напреднете така, че някой ден да сте в състояние да помогнете на нас. Прилагането на „ххххх“ е само първото нещо, на което можем да ви научим. То ще освободи вашия свят до голяма степен от черната работа и ще разкрие пред вас път за бъдещо развитие.
— Значи, за вас нашият свят е подходящо за влагане предприятие.
— Би могло да се каже и по-иначе: ако един учител не обучава своите ученици, така че те да го надминат, няма да има напредък.
Тя говори още много в тази насока. Дори в един момент ми стана досадно. Трудно бе да насочвам разговора от общото към частното. Чоки, изглежда, бе взела своята мисия твърде присърце.
Аз обаче исках да зная защо от милиони други възможни домакини на Земята тя бе избрала именно Метю!
Чоки ми обясни, че „милиони“ е твърде преувеличено. Условията зависят твърде много от типа на живия интелект, а в случая били налице няколко изисквания, които трябва да са изпълнени. На първо място, обектът трябва да има мозък, който да е подходящ за приемане на нейните съобщения. Това без съмнение трябва да важи и за двамата. На второ място, трябва да е млад, и то по няколко причини. Младият мозък е най-подходящ поради лекотата, с която възприема чудесата от приказките, легендите и митовете. Едно дете няма да се разтревожи или зададе купища въпроси при срещата си с нещо, също толкова необикновено, колкото са и приказките. От друга страна, всички възрастни хора имат създадени твърди понятия за това, кое е възможно и кое не. Всеки опит за контакт би предизвикал страх: обикновено те смятат, че полудяват, което много пречи на разбирателството. На трето място, мозъкът трябва да може да подлежи на развитие, нещо, с което за нейно удивление много малко хора могат да се похвалят. Четвърто, притежателят трябва да живее в развита в техническо отношение страна, където образователната система дава добри възможности.
Тези изисквания стесняват възможностите значително, но най-накрая търсенията й я довели до Метю, който отговарял на всички изисквания.
Казах, че все още не разбирам целта й. Мисля, че въпреки монотонността в отговора й успях да доловя нотка на тъга:
— Щях да събудя у Метю интерес към физиката. Той щеше да разбере и с моя помощ щеше да напредне много. Колкото неговите познания се увеличаваха, толкова по-голяма база за общ език щяхме да имаме. Щеше да започне да схваща някои от нещата, които щях да му предам. Постепенно щеше да научава все повече и общуването ни щеше да стане лесно. Щях да го убедя, че „ххххх“ съществува, и той щеше да започне да го търси. Разбира се, мога да му обяснявам нещата само в понятна за него форма. Все едно — тук тя замълча малко — да учиш специалист по парни двигатели как да направи радиоапарат, без той да има понятие от електричество, без да знае названията на всяка част или функциите й. Трудно, но когато има време, търпение и ум — пречките се преодоляват.