— Не разбирам много…
— Очевидно беше, че след откритието си сър Уилиям щеше да се опита да го използува; или да го съобщи поне на още някого, а стане ли това, тогава цялата работа ще се проточи безкрай…
Животът го доказа много бързо. Отвлякоха Метю. Инжектираха го с всевъзможни опияти. Той говореше… Изстискаха го докрай. Всяка дума, която бях разменила с него, бе записана на магнетофон… Но те записаха и тъгата му от раздялата му с мен… Беше твърде тъжно и това ги убеди, че е вярно… Не бяха лоши хора. Положително не искаха да му сторят нещо лошо. Напротив, преди да разберат, че съм го напуснала, той бе за тях изключително ценен. Усетиха, че Метю е проводник, чрез който, след като натрупат достатъчно информация, аз бих могла да им съобщя данни, които да променят енергийните източници на целия свят. Щом се увериха, че съм го напуснала, предприеха най-разумното, което можеха да сторят — да го пуснат и да го държат под наблюдение. Винаги ще могат да го приберат, ако усетят, че съм се появила. И те ще продължават да го наблюдават…
Не зная дали са успели вече да сложат подслушвателни устройства в тази стая, но сигурно ще сложат. Сега обаче това няма значение, защото аз наистина ви напущам.
Прекъснах я:
— Нещо не разбирам напълно. Които и да са били тези „те“, те държаха Метю в свои ръце. Разбрали са, че той се нуждае от най-доброто възможно обучение по физика и математика и всичко останало, за да ви разбере. Нали точно това искахте: канал за връзка. Ако целта ви, както сама казахте, е да ни научите как да овладеем „космическата енергия“, в такъв случай разполагате с нужното: вие искате да предадете, те искат да научат. А вие, вместо да се възползувате, се оттегляте… Нещо не се получава…
Настана мълчание.
— Струва ми се, че вие изобщо не разбирате вашия свят — отговори Чоки. — И преди ви казах: щом някой каже новината някому, нещата не могат да се овладеят повече. Съществува икономически шпионаж, съществува и изкушение… Съществуват могъщи империи: на нефта, на газта, на въглищата, на електричеството, на атома. Как мислите, колко ще платят те за информация, че съществованието им е заплашено? Милион лири… два милиона… три милиона… и дори повече. Все някой ще победи…
И тогава какво значение има за тях животът на едно малко момче? Какво значение ще има животът на стотици хора? Съществуват толкова начини за постигане на целите…
Не бях помислял за това…
Чоки продължи:
— Казвам ви всичко това, защото Метю ще бъде следен и вие скоро сам ще го усетите. Не е от голямо значение, но не му го казвайте, освен ако не е наложително. Неприятно е да знаеш, че те наблюдават. Ако сте умен, ще направите всичко възможно той да не се занимава с физика или наука изобщо — тогава няма да имат основание за каквито и да било подозрения. Той започва да вижда вярно нещата и да добива някаква представа от рисуване. Като художник ще бъде в безопасност…
Не забравяйте, че нищо от това, което ви казах чрез него, той не знае.
А сега е време да се сбогувам.
— Връщате се отново във вашия свят, така ли?
— Не, имам още работа тук. Но провалът ми ще я затрудни още повече. Ще ми трябва много повече време, защото ще трябва да бъда предпазлива. Ще ме следят отсега нататък.
— Мислите ли, че въпреки това ще можете да се справите?
— Разбира се, че ще се справя. Трябва да се справя. Това е мой дълг. Сега обаче ще използувам друга тактика. Намек тук, намек там, на едни — нови идеи, на други — вдъхновение; десетки и десетки частици съвсем дребни сами по себе си, докато един ден най-неочаквано се съберат в едно. Задачата ще бъде решена, тайната — открита… Ще мине много време, докато това стане. Вероятно след вашето поколение. Но ще стане… непременно ще стане…
— Преди да си отидете — прекъснах я аз, — кажете ми как изглеждате, Чоки? Струва ми се, че ще разбера всичко по-добре, ако мога да си ви представя. Ако дам на Метю лист и молив, ще може ли той да ви нарисува?
Последва мълчание, след което чух кратко и категорично:
— Не! — И после отново: — Не — повтори Чоки с Метювия глас. — Дори аз с моето специално обучение понякога трудно мога да повярвам, че създания като вас могат да притежават истински разум. А смятам, че за вас ще е по-трудно да повярвате, че аз съм интелигентно същество, ако ме видите… Не, по-добре не. — Гласът отново замълча, след което чух: — Довиждане.
Станах. Бях се схванал и ми бе студено. Зад пердетата се появиха първите проблясъци на зората, които осветиха легналия Метю с поглед, втренчен в нищото. Пристъпих към момчето. Устните му се разтвориха.