Наблюдаваше как ездачите слизат от конете и се разкършват. Конярче с мазна коса забърза към тях, за да им помогне да свалят дисагите. Чосър му каза две-три думи, после му подаде нещо, явно пари, ако се съди по това как конярчето ги грабна и кимна няколко пъти. Мъжът изчака тримата пътници да влязат в сградата и момчето да отведе конете им. Изчака още малко и затъкна сивата торба в колана си. После влезе в двора, избирайки момент, когато беше празен. Срещна момчето с мазната коса, което се връщаше от конюшнята. То бързаше, свело очи към земята. Мъжът застана на пътя му и го принуди да спре.
— Как се казва това място, приятелю?
Конярчето погледна към мъжа, зад чийто гръб беше слънцето.
— Кой се интересува?
— Аз.
Нещо в гласа или външността на мъжа възпря на момчето да повтори въпроса си. Вместо това то каза.
— Това е „Света Богородица“. Maison Dieu2.
То произнесе Dieu „дий“, но мъжът го разбра. Това беше странноприемница, държана от монаси, предлагаща подслон на пътници и хора, изпаднали в нужда (което често беше едно и също), нещо средно между манастир и хан.
— На кой орден? — усмихна се мъжът.
— На Братството на светия кръст, сър.
— Кой преспива тук?
— Всякакви. Войници, моряци. Поклонници, дошли отвъд морето.
Конярчето посочи с палец през рамо към Франция. Поклонниците спираха тук на път към гробницата на свети Томас в Кентърбъри.
— Интересуват ме хората, които пристигнаха последни — каза мъжът. — Онези, чиито коне току-що закара в конюшнята.
— Така ли, сър?
— Да. Как се казваш?
— Питър.
— Можеш ли да четеш, Питър?
Изненадано от въпроса, момчето поклати отрицателно глава. Мъжът извади изпод наметката си парче пергамент и посочи към оловния печат в края му.
— Независимо дали можеш да четеш или не, имаш очи. Виж това. То означава, че ме праща кралят.
Момчето шумно преглътна, но нищо не каза. Мъжът с лице на мъртвешка глава осъзнаваше колко уязвимо е положението му на двора пред главната сграда. Всеки момент някой от облечените в черно братя можеше да се появи и да започне да разпитва. Той отново прибра документа.
— И той ме праща по тайна работа. Но тук сме твърде на открито, за да говорим за това.
Той хвана момчето над лакътя и го поведе към конюшните, които се намираха встрани зад странноприемницата. Момчето се подчини без възражения. Двамата влязоха в сравнително усамотената конюшня. Откъм яслите се чуваше тихо сумтене и хрупане, въздухът беше приятно затоплен и наситен с миризмата на оборски тор. Най-после момчето намери сили да проговори.
— Какво искаш от нас?
— Нищо не искам. Трябва да сте благодарни, че съм тук. Предпазвам ви от нещастие — каза мъжът. Усмихна се леко — наполовина успокоително, наполовина заплашително. — Хората, които току-що пристигнаха, са шпиони на френския крал. Знаеш ли кой е френският крал?
Момчето поклати глава отрицателно.
— Нарича се Шарл и тези хора са негови шпиони. Връщат се във Франция.
За миг момчето застина нерешително в полумрака на конюшнята, после каза:
— Трябва да уведомим брат Джеймс. Той ще знае какво да направи.
Ръката на мъжа се стрелна към рамото му, макар че конярчето не бе помръднало.
— Няма да направим нищо подобно, Питър. Никой не бива да знае. Това е важна държавна работа, в която твоите свещеници и монаси нямат право да се месят. Разбираш ли ме?
Момчето разтърси глава, преди да реши, че ще е безопасно да кимне утвърдително. Мъжът, който стоеше близо до него, долови как неудобството му се превръща в страх.
— Покажи ми конете им — каза той.
Конярчето махна към единия край на помещението.
— Казах, покажи ми ги.
Мъжът все още държеше Питър за ръката. Преди да я пусне, той я стисна силно, не много, но достатъчно, за да го заболи. Питър тръгна към далечния край на сградата. Три коня бяха вързани там един до друг. Той прецени, че наистина бяха онези, с които Чосър и спътниците му бяха тръгнали от Лондон.
— Какво ти поръча по-възрастният мъж? Даде ти пари, трябва да ти е поръчал нещо.
— Да се грижа за конете.
— За колко време.
— Месец-два, може би и по-дълго, докато се върне. Ако той и приятелите му не се върнат до три месеца, можем да продадем конете, но парите трябва да отидат за „Света Богородица“. Или да запазим конете, така ми каза. Както предпочетем. Каза, че ще уведоми и брат Джеймс.