— А нещо друго?
— Само че животът му е в Божиите ръце.
— Съвсем прав е — каза мъжът.
— Но ако е френски шпионин, сър, той няма да се върне, нали? Защо тогава каза обратното?
Момчето беше по-умно, отколкото изглеждаше.
— За да те заблуди, че той и приятелите му са обикновени пътници.
Но съмнението не изчезна напълно от лицето на Питър. Мъжът вече съжаляваше, че се е обърнал към него. Може би щеше да се наложи по-нататък да му види сметката. Откъм Maison Dieu се чу камбанен звън.
— Къде спиш нощем, Питър?
— При конете, сър, къде другаде!
Конярчето вдигна поглед към една платформа, закрепена за стената. Беше тясна почти колкото корниз, сякаш предназначена за нощуване на птици. Съдейки по мръсната слама, която се подаваше от ръба, момчето споделяше постелята на конете. На платформата беше подпряна разнебитена стълба.
— Защо там горе?
— За да мога да наблюдавам всичко, сър.
— Има ли достатъчно място за двама?
— Мога да спя и в някоя ясла — каза момчето бързо.
— Разбира се, че можеш — каза мъжът. — Но първо искам да ми донесеш храна и нещо за пиене. Но не от вашия килер. Не искам някой да се чуди защо вземаш повече храна. Иди до най-близката кръчма и ми купи хляб, сирене и пиво. И не привличай вниманието. Вземи.
Той му подаде няколко монети от половин пени.
— Ще получиш още, когато донесеш това, за което те пращам. И, Питър, нито дума на никого. Помни, това е кралска работа.
Този път той хвана момчето за рамото и го стисна здраво. Питър изхвърча от конюшнята. За миг мъжът остана загледан след него. Канеше се да го последва, за да се увери, че няма да влезе в главната сграда и да съобщи за него или за „шпионите“, но размисли. После, стиснал сивата си торба, се покатери по стълбата до малката платформа. Няколко мръсни парчета плат бяха проснати върху сламата, която служеше за постеля, но други следи от човешко присъствие нямаше. Той легна по гръб и се загледа в грубо издяланите греди над главата си. Ранният вечерен здрач проникваше през пролуките между гредореда. Въздухът беше изпълнен с прах. Пръхтенето и тропотът на конете бяха стихнали. Ако човек се опънеше или се обърнеше небрежно на тясната платформа, рискуваше да падне от четири-пет метра на земята. Но това не притесняваше мъжа с лице на мъртвешка глава. Беше спал и на по-неудобни, и на по-опасни места.
Сигурно беше задрямал — заради ранното тръгване сутринта и дългата езда — защото внезапно усети, че някой го бута по рамото. Докосването беше леко, но въпреки това, още неотворил очи, ръката му рязко посегна към камата и той опря острието в шията на момчето, преди дори да се е събудил напълно. Главата и раменете на Питър се подаваха над платформата. Момчето с мазната коса се крепеше на стълбата, държейки в една ръка храната, а в другата — глинено шише. То неволно залитна назад и едва не падна, но мъжът беше по-бърз и го хвана за рамото със свободната си ръка.
После остави оръжието и освободи Питър от товара му. Сложи хляба и шишето на място, където нямаше слама. Беше гладен и жаден, но не докосна храната и питието.
— Сиренето беше свършило — каза момчето.
Мъжът премълча. По отслабналата светлина през пролуките в покрива, бе разбрал, че е минало доста време, откакто Питър беше тръгнал да изпълни нарежданията му.
— Защо се забави толкова?
Питър още стърчеше на стълбата, гледайки човека, който се бе разположил на мястото му за спане. Поколеба се леко, преди да отговори.
— Брат Джеймс ме спря.
— Кога?
— Ей сега, когато се връщах.
— Защо?
— Пита ме как са конете. Два от тях може да са болни. Урината им е прозрачна, а тази на здрав кон трябва да е жълта… или белезникава, но непрозрачна, ама не и много тъмна, защото ако е прозрачна, това значи…
Мъжът с вълчата усмивка рязко го прекъсна с жест. Видът на конската пикня и неговото значение не го интересуваха. Момчето говореше прекалено бързо. Дали защото темата за конските болести му беше позната, или се опитваше да отвлече вниманието на мъжа от нещо друго? През цялото време „мъртвешката глава“ се ослушваше за звуци, нетипични за конюшнята, но не дочу нищо подозрително.
— Каза ли ти нещо друго този твой брат Джеймс? Попита ли защо излизаш? Ти каза ли му нещо?
Питър отново се поколеба, преди да поклати глава отрицателно. Не биваше да го прави, защото това подсказваше, че може би лъже. Мъжът потръпна и се изправи, провесвайки крака от платформата. Заби камата в хляба и го повдигна. Отчупи комат от него и го поднесе на момчето, като същевременно кимна, показвайки му, че може да се качи при него на платформата.