И точно когато си мислел, че не може да издържи повече, започнало да съмва и той видял, че плава покрай този остров. Боейки се, че ако не предприеме нещо веднага, ще бъде отнесен по-нататък и ще свърши живота си във воден гроб, той се пуснал, когато стигнал най-близо до сушата. Някак успял да се добере до песъчливия бряг. Там се строполил и спал часове наред. Събудил се от яркото слънце. Чудел се къде е. Дали бил сънувал лъжливия монах, който се опитал да го убие и кошмарното плаване по течението? Но не било сън. Дрехите му миришели на тиня, а ръцете още го болели от отчаяното стискане на дървото. Тревожел се за приятелите си. Мислел за Цербер. Трябвало да се махне оттук. Надявал се да мине някоя лодка. Когато това не станало, започнал да се оглежда по-внимателно, да търси храна или начин да се измъкне оттук. Гористите брегове на Дордона били само на няколко десетки метра от двете страни, но той не можел да прекоси бързото течение. Нямало и следа от обитатели, никой, чието внимание да привлече. Не успял да намери нищо за ядене на острова освен слеза, но крехките връхчета и листа само засилили глада му. Другото, което имал в изобилие, била водата, от която вече бил погълнал огромни количества, когато паднал в реката. Малка лодка преминала край острова, но отчаяните му викове и махане навярно накарали хората в нея да го помислят за луд, защото не спрели. И така, разяждан от глад, той се приготвил да прекара втората си нощ на острова.
На следващия ден Бъртрам разбрал, че наистина може да загине на хвърлей от брега. Започнал да търси друго дърво ли пън, на което да може да преплува до единия или другия бряг, но свирепата буря го принудила да търси подслон между дърветата. И представете си как се зарадвал, когато малко след края на бурята видял един товарен кораб да се упътва към „неговия“ остров и още по-голямата му радост, когато видял, че между пътниците са трупата на Луп и англичаните, заедно с добрия стар Цербер. Единственото, което го спряло да изтича при тях, бил Хюбърт, който го бутнал в реката. Какво правел той при приятелите му? Бъртрам се изпълнил с подозрения и се уплашил повече от всякога — може би под въздействие на продължителния глад. Промъкнал се между дърветата и се опитал да чуе какво си говорят хората. Но накрая отчаянието го принудило да се покаже. Било пълно съвпадение, че прекъснал Хюбърт точно в момента, когато произнасял думите на Лазар.
Всичко това той разказа в падащия мрак. Бъртрам имаше разказваческа дарба и всички слушаха до края, без да го прекъснат. След това единственият въпрос беше защо този непознат е искал да се отърве от актьора. За да заеме мястото му? Или по някаква друга, скрита причина?
Луис разказа на Бъртрам накратко какво бе станало в Гияк и описа трагичните причини да си тръгнат по-бързо, отколкото възнамеряваха. Преди това двама въоръжени членове на екипажа бяха пратени да търсят Хюбърт, но вече беше почти съвсем тъмно и търсенето не даде резултат. Лъжливият монах може би се беше скрил някъде на острова или бе стигнал до брега, ако умееше да плува. Джефри не спомена, че е виждал Хюбърт на два пъти, преди да пристигнат в Гияк, но беше убеден, че той ги е преследвал чак от Англия — фактът, че се бе опитал да убие Бъртрам, облечен в монашеско расо, бе достатъчен да го свърже със забулената фигура на палубата на „Сейнт Томас“. И не беше ли възможно този човек да е виновен за смъртта на Анри дьо Гияк?
Но обясненията и мотивите му убягваха. А и в момента имаше по-важни занимания. Може да превъзхождаха числено Хюбърт, но не бе особено приятно да знаеш, че човекът, който се бе опитал да убие Бъртрам, броди в тъмнината, а сигурно имаше и други. Накрая решиха, че ще бъде най-безопасно да нощуват на кораба, където се постараха да поспят и се редуваха да стоят на пост. Само Ронс остана на брега.
Джефри беше на палубата с Нед и Алан. Бяха предложили да пазят заедно и се взираха в тъмната грамада на острова, говорейки тихичко. Звездите бяха изгрели, вятър шумолеше из върбите. Откъм водата се дочуваше жабешко квакане. Алан Одли държеше парче пергамент.
— Хюбърт го изпусна, когато побягна. От него четеше репликите на Лазар.
Джефри взе пергамента, разгърна го и почувства намачканата му повърхност. Към него имаше прикрепен печат. Помоли Алан да донесе една от лампите, които горяха на носа на кораба. От нея ухаеше приятно на орехово масло, но светлината й бе слаба, затова Джефри трябваше да държи ръкописа наблизо. Огледа тежкия печат, който изобразяваше рицар на кон, гледан отляво. Почеркът беше на образован човек. Това, съчетано с печата, придаваше на документа официален вид, който не подхождаше на стихове от пиеса. Чосър се наведе по-наблизо и се опита да разчете думите. Бяха на латински. След няколко мига той се изправи и изсумтя удивено.