— Слава Богу — каза Джефри и гласът му прозвуча странно в ушите му.
— Къде е Алис? — попита Нед.
— Трябва да е на брега — каза Луис. — Видях я да скача.
Той се засмя. Беше странно, но Чосър бе виждал подобни реакции у мъже след битка. В този миг една фигура се затича към горящия кораб. Човекът държеше голяма брадва над главата си като воин, влизащ в бой. С една ръка той се пазеше от жегата, а с другата отсече въжетата, които привързваха корабчето към кея. Чу се звук от удар на желязо в камък, във въздуха проблеснаха искри. Мъжът със сигурност бе смел човек. Чосър разпозна Джак Дарт, който се опитваше да освободи корабчето от швартовете. Едно от прерязаните въжета се вдигна във въздуха като черна змия на фона на жълтите пламъци. Други мъже с мечове и брадви се присъединиха към Дарт. Единствената възможност бе да оставят реката да угаси горящия кораб, който щеше да потъне по някое време.
Изведнъж Нед Кейтън направи нещо неочаквано и дръзко. Той също хукна напред, но не към кораба, който, задържан вече само от едно въже, започваше да се отдалечава от брега. Вместо това Нед застана на кея, далеч от него и отчасти скочи, отчасти се плъзна във водата. Джефри и Алан затичаха към него. Чосър се спъна в кълбо въжета и разпери ръце, за да запази равновесие.
Повърхността на водата бе покрита с предмети, които се носеха, осветени от пламъците. Видяха как Нед пляска във водата. Бе заобиколен от бъчви, парчета дърво, които все още горяха, подгизнали платнища, носени от течението. Имаше и човешки тела. Нед беше хванал едно от тях. С една ръка се опитваше да го задържи над водата, а с другата отчаяно пляскаше във водата. Устата му се отваряше и затваряше като на риба. Беше на няколко метра от брега, но на дълбоко. Макар да бе отлив, реката тук беше дълбока. Всеки миг Нед щеше да потъне заедно с товара си.
Джефри сложи ръце край устата си и извика към младежа, който обърна глава към брега. Чосър грабна едно от въжетата, които лежаха зад него, но то се заплете в нещо. Извика на Алан да му помогне. Като се задъхваха и блъскаха един в друг, те успяха да разплетат и опънат въжето, макар и ужасно бавно — като насън. Пламъците ревяха в ушите им. Придърпаха въжето до водата, но бяха закъснели. Нед бе изчезнал между плаващите останки. Внезапно той се показа отново над повърхността, сякаш някаква невидима сила го издигна в изпълнения с дим въздух. Все още държеше тялото. Чосър хвърли единия край на въжето в реката с всичка сила. То падна с тих плясък и Нед запляска със свободната си ръка като човек, изгубил равновесие. Не успя да го хване. Опита втори път, но блъсна ръката си в една бъчва и за малко не потъна отново. Най-накрая успя да сграбчи края на въжето — в последния момент.
Джефри и Алан задърпаха здраво, приближавайки борещия се с водата мъж към брега. Това го извади наполовина от водата и се видя, че държи другото тяло здраво притиснато към себе си. Чосър видя, че това бе Алис Луп. Крайниците й не се движеха, докато я влачеха във водата. Когато Нед и Алис стигнаха до кея на около метър и половина под тях, Джефри и Алан легнаха по корем и протегнаха ръце. Нед успя да хване ръката на Алан, а Джефри се вкопчи в ръкава му. Кейтън успя да се закрепи върху хлъзгавата стена на кея и дърпан от въжето, бавно се показа над водата, теглейки след себе си Алис. В това време и други хора бяха видели какво става и се притекоха на помощ.
Нед Кейтън и Алис Луп бяха изтеглени на кея от много ръце. Нед се просна по лице, плюейки вода и неспособен да произнесе и дума. От него се стичаха потоци вода. Обърнаха Алис по гръб. Очите й бяха затворени, а лицето — добило мъртвешки оттенък. Устата й бе отворена, крайниците отпуснати. Някой от тълпата изстена, беше мъжки глас — или на Луис Луп, или на Саймън. Маргарет Луп, запазила повече присъствие на духа, коленичи над дъщеря си. Роклята й бе на парцали, а лицето й покрито със сажди и кръв. Тя сложи ухо на гърдите на Алис, после на устата й, започна да щипе и пляска бузите й. След дълга, мъчителна тишина клепачите на Алис потръпнаха. Тя повдигна глава, извърна я леко и поток речна вода се изля от устата й. После се закашля така силно, че тялото й тяло се разтърси.
— Слава Богу — каза Саймън.
— Амин — добави Луис. — Мислех, че е в безопасност на брега, но явно е паднала във водата.
След малко Алис се изправи до седнало положение, от нея още се стичаше вода. Членовете на групата се струпаха около нея, потупваха я и я успокояваха. Чосър, Одли и Кейтън, който вече беше на крака, стояха настрани. Нед трепереше. Беше ранна лятна утрин. Първите лъчи светлини просветваха през тясната ивица облаци на изток. Утринният въздух, затоплен от пожара, отново се захлаждаше. Зад тях лежаха стените на Либурн. Градските порти бяха отворени. Мъже и жени сновяха напред-назад, за да помогнат, да позяпат или да проверят дали могат да отмъкнат нещо.