Хуманитарни науки. Баща му се опита да го разубеди. Сестра му — също. Ала Роберт настоя на своето. В Лунд се запозна с Маделейне — красива, смела и готова винаги да го подкрепи. Учеха философия и се чукаха. Учеха историята на различните идейни течения и школи и се чукаха. Пиеха червено вино, пушеха хашиш, четяха история на литературата и се чукаха. Пробваха амфетамини, но се отказаха навреме, чукаха се, Роберт издаде две стихосбирки, а Маделейне получи отказ на своя. Учеха кинознание, едно издателство отхвърли роман на Роберт от 650 страници, чукаха се, Маделейне забременя, спря да пуши хашиш, но въпреки това направи аборт през третия месец, получи паническо разстройство и й писна от Роберт. Набързо се изнесе при родителите си във Векшо, а Роберт просто наблюдаваше безпомощно как всичко около него се сгромолясва.
Дотогава той някак си успяваше да създаде впечатлението, че сериозно заляга над изпитите си — и пред службата, която отпуска студентски кредити, и пред семейството си. Но след като Маделейне си тръгна, всичко свърши. Скорошно завършване не се очертаваше, защото двайсет и четири годишният Роберт бе натрупал куп невзети изпити и дълг от 350 000 крони. Отгоре на всичко се беше сдобил с порочни пиянски навици, красивата му смела приятелка го бе зарязала, а двете му прехвалени стихосбирки се продадоха едва в сто и дванайсет екземпляра. Крайно време беше семейството му да се притече на помощ.
До есента на 1994 разреши всичките си проблеми (с изключение на студентския кредит, който навярно щеше да го преследва до гроб). Съпругът на Ева — този уникален сухар — му намери работа в Йоншопинг: осем часа в офис и три-четири командировки месечно до други магазини от веригата „Консум“ в северната част на провинция Смоланд и в провинция Вестерьотланд. Роберт склони. Време беше да си седне на задника и да изпрати творческата си душа в изгнание. Нямаше избор. През първата седмица от септември се нанесе в тристаен апартамент с изглед към езерото Ветерн, а на третата събота от пристигането си срещна Сейка в третата (и последна) кръчма, която посети онази нощ. Сейка работеше в детска градина и ходеше на вечерни курсове, свързани с различни творчески проекти: ароматотерапия, феминистки бързи скици, трансцендентална самоотбрана. През декември заживяха заедно, а през ноември 1995-а на бял свят се появи дъщеря им Лена-Софи. Горе-долу по това време Роберт започна да тича, за да не се пръсне от вътрешно напрежение. В началото пробягваше по десет-дванайсет километра всяка вечер, после постепенно увеличи дължината на отсечките. През 1996-а взе участие в три маратона и записа време под 2 ч. и 50 мин. (само дето на последното състезание не успя да финишира заради остри болки в стомаха, но според хронометъра се очакваше да пробяга разстоянието за около 2 ч. и 46 мин.). Присъедини се към лекоатлетически клуб „Виндарна“ и откри, че наистина притежава талант за състезател. Още на първия си старт с екипа на клуба спечели надбягването, финиширайки с триста метра преднина пред подгласника си. Свърза се задочно с известен спортен физиолог, който му обясни, че бегачите на дълги разстояния често достигат върховата си форма след трийсет години, а някои облагодетелствани от природата таланти могат да започнат истински тренировки чак около двайсет и петата си година. Двайсет и шест годишният Роберт си спомни за Еви Палм[4].
Следващите три сезона се превърнаха в златната ера на Роберт. През 1997-а стана регионален шампион на пет и на десет хиляди метра. Ала едва след като участва в бягане с препятствия на 3000 метра на стадиона в Малмьо, Роберт откри най-благодатната за стила си дисциплина — маратона, финишира трети след състезател от националния отбор и известен полски бегач. Записа добро време: 8 ч. 58 мин. и 6 сек.
Междувременно Лена-Софи растеше. Тръгна на детска градина, а Сейка — на нови курсове. Роберт ги пренебрегваше и премина на четиричасов работен ден, за да му остава време за тренировки. Със Сейка правеха секс веднъж месечно. На Коледа отидоха да посетят родителите й в Лапенранта. Роберт се сби с баджанака си и се сдоби с четирисантиметров белег под лявото ухо. През 1998-а участва за пръв път в ежегодното лекоатлетическо състезание между Швеция и Финландия, финишира четвърти и записа второ най-добро време сред шведите: 8 ч. 42 мин. и 5 сек. На националния шампионат по лека атлетика в Юмео подобри личния си рекорд на 8 ч. 33 мин. и 2 сек. и спечели сребърен медал. Със Сейка правеха секс веднъж на три месеца. Родителите й дойдоха на гости в Йоншопинг за една седмица. Този път се размина без бой и без всякакви ексцесии. По време на коледното тържество в Шумлинге Лена-Софи захапа до кръв устната на дядо си Карл-Ерик. През 1999-а Роберт сложи край на спортната си кариера. Не успя да покаже най-доброто от себе си през годината и даже си навлече травма на ахилесовото сухожилие. Все пак дублира четвъртото си място на ежегодното състезание между Швеция и Финландия, този път проведено на олимпийския стадион в Хелзинки. Присъстваха тъстът и тъщата му. По време на последната обиколка и на финалния спринт Роберт бягаше рамо до рамо с финландец, борейки се за третото място. Роберт обаче отстъпи, финландците взеха златния, сребърния и бронзовия медал. Състезанието се проведе през август, а със Сейка не бяха правили секс от април. Прибирайки се в тристайния им апартамент с частичен изглед към езерото Ветерн, Роберт завари жилището празно: нито следа от Сейка, Лена-Софи и всичките им женски принадлежности. Върху кухненската маса намери бележка: Сейка обясняваше, че вече не го обича; обвиняваше го, задето не му пука нито за нея, нито за Лена-Софи, и завършваше с уточнението, че заминава за Финландия при родителите си и не желае да го вижда повече.
4
Еви Гюнила Палм (р. 1942) — шведска лекоатлетка в дисциплините бягане на дълги разстояние и маратон; известна с късния си старт в професионалния спорт. — Бел. прев.