Или какво означава понятието демокрация: нима е нормално хора, които се поддават на всякакви рекламни трикове, които избират президентите си по цвета на очите, а депутатите — по таланта да разказват мръсни вицове — да решават съдбата на една страна?
Да, тези въпроси си струваха да поразсъждаваш върху тях, но не и да им се посвещаваш. Всеки що-годе умен човек би си дал сметка за това. Важно е да осъзнаваш какво те ограничава.
Но и да се възползваш от възможностите си. Да управляваш правилно капитала си, както гласеше онази стара молитва за постигане на душевна хармония, произнасяна в клуба на анонимните алкохолици. Гунар Барбароти не бе членувал там, ала двама негови приятели му бяха разказвали. Впрочем те и досега ходеха на срещите в клуба, но отдавна не живееха в Шумлинге и Гунар бе изгубил контакт с тях.
Тези думи му се сториха удар в десетката и понеже не бе безпокоил Господ с молитви близо три седмици, реши да го направи сега:
— О, Боже, дай ми мъдростта на изтрезнял алкохолик и влей в главата ми достатъчно разум да преценя струва ли си да продължавам да душа около този проклетник Якоб Вилниус.
Барбароти осъзна, че формулировката му звучи доста неясно, но се чувстваше изморен. Направо капнал от умора; вероятно защото следобед беше пробягал седем километра, а в последно време бе разредил тренировките. За да избегне недоразумения, добави:
— Помогни ми, Господи, ако наистина се заема да разнищя причините за твърдението на бившата му съпруга. Ако постигна резултат, ще получиш три точки. Ако не — ще изгубиш две. Ясно?
Господ не го удостои с отговор, макар че вече имаше единайсет положителни точки. Историята познава немалко случаи на световни лидери, вирнали нос и провалили се именно заради високомерието си. Нищо ново под слънцето. Зад подобни неуспехи се крият съвсем елементарни психологически закономерности.
Стигнал до тези важни изводи, Барбароти изгаси нощната лампа и обърна възглавницата.
36
В понеделник и вторник Кристофер Грунт имаше чувството, че е нереален, или по-скоро, че всичко около него е нереално. Чуждо. Сутрин се будеше в голяма светла стая с пиано, препарирана глава на лос и странни зелени растения. След тазсутрешната закуска с Берит и Ингейерд (що за човек би нарекъл детето си така?) Кристофер се качи на автобуса за центъра на Упсала, слезе на спирката, запали си цигара и пресече натоварената улица. Изгаси цигарата и мина през близкия безистен. Там се намираше магазинът от веригата „Консум“, където караше стажа си. Облече си зелено яке и започна да зарежда фризерите с продукти. До обяд продължи с хладилните витрини и с консервите. През почивката излезе да хапне тайландска храна. Поразходи се из града и изпуши няколко цигари. Разглеждаше минувачите. В един се върна в магазина, пак си облече зеленото яке и се захвана да подрежда стоки. И така — до пет часа. Автобусът за квартал „Бергсбруна“, където живееше бащината му братовчедка, минаваше в пет и петнайсет. Непрекъснато го глождеше мисълта, че може да бъде някой друг. Човек с друга самоличност. Никой не би забелязал разликата. Нито дори Берит и Ингейерд. Не го бяха виждали от няколко години и биха приели всеки, представил се за Кристофер Грунт.
Във вторник следобед не се качи на автобуса за „Бергсбруна“, а на влака за Стокхолм. Това му се струваше още по-нереално. Докато гледаше през мръсния прозорец менящия се тъмен пейзаж навън (удивително малко застроена площ, независимо че се приближаваха към Стокхолм; пустошта наоколо напомняше най-северната област в Швеция — Норланд), на Кристофер му се прииска Хенрик да се появи в главата му, да го заговори и да му даде някое напътствие. Не би било никак излишно; не че Хенрик беше свързан с действителността, но въпреки това би било от полза. Нещо в гласа на Хенрик — или по-точно в гласа на Хенрик, звучащ във въображението на Кристофер, — му действаше успокоително. В момента обаче по-малкият брат не успя да повика образа на Хенрик. Колкото и да стискаше очи с надеждата да се концентрира, той не се появи. И така вече две седмици. Нима бе изчезнал завинаги? Мисълта за това прониза Кристофер като нож и той се опита да се съсредоточи върху бъдещето; върху конкретното, непосредствено предстоящо бъдеще, а именно: вечеря с леля Кристина в Стокхолм! Защо? Защо му бе предложила да се видят точно на вечеря в ресторант? Малко странно, както би се изразил старият им съсед на „Стокрусвеген“. Преди Кристофер не се бе срещат с Кристина насаме. Ако тя наистина искаше да поговори с него за Хенрик, Роберт и всичко останало — още повече че й се удаваше удобна възможност, предвид идването на Кристофер в Упсала — защо не го бе поканила в дома си на улица „Мусерунвеген“ в квартал „Гамла Еншеде“? Преди няколко години Кристофер бе ходил там заедно с татко Лейф и Хенрик. Спомняше си как изглежда къщата. В последния момент нещо изникна и мама Ева не успя да дойде с тях. Сигурно я бяха повикали на спешна операция. По онова време това се случваше доста често.