И понеже възприемаше това като задължение, Кристофер щеше да се справи. Естествено, няма как да предвиди всички подробности. Принуден е да се осланя на преценката и на… как беше думата?… на интуицията си. Ще инсценира нападение с цел грабеж, като, да речем, счупи някой прозорец. Ще изчака поне половин час, след като изгасят осветлението в къщата, за да е сигурен, че са заспали, но едва ли ще съумее да избегне шума при влизането. Вероятно ще се сблъска с Якоб Вилниус на долния етаж. Затова ще държи пистолета в готовност за стрелба. Кристофер си спомняше, че спалнята им се намира на втория етаж, но не изключваше Якоб да се втурне или да се промъкне по стълбите, стреснат от необичайния звук. Кристофер няма да му остави и секунда. Ще го застреля веднага. Два куршума право в гърдите, за да го повали. После още два в главата, за да е сигурно, че го е убил.
След това ще бяга. Ако има време, ще грабне някой предмет, за да заприлича на грабеж. Стопанинът изненадва крадеца и онзи го застрелва.
Ако Якоб не слезе, Кристофер ще се промъкне до спалнята и ще го застреля там, в леглото. Тази мисъл му се стори още по-примамлива, защото Якоб е убил Хенрик в леглото. Ако Кристофер бе разбрал правилно Кристина.
Налагаше се да отстрани Кристина от пътя си. В никакъв случай не би й позволил да го спре. Все пак Кристофер не вярваше тя да му попречи. Несъмнено и тя искаше мъжът й да умре. Вероятно ще се шокира от появата на племенника си, но какво от това? Младежът за пореден път си повтори да не се впуска в разговор нито с нея, нито с Якоб, а направо да стреля. Никакви обяснения. Нито дори за секунда.
А накрая, след като всичко свърши, ще се измъкне бързо и от къщата, и от квартал „Гамла Еншеде“. Няма да се качва на метрото, а бавно, по заобиколни улици, ще стигне пеш до центъра. Ще се отърве от пистолета. Например, ще го хвърли в някое езеро. Стокхолм изобилства от водни басейни. Какво по-лесно от това, да хвърлиш оръжие от някой мост или пристан? Ще се наложи да внимава с нощните патрули. Самотно петнайсетгодишно момче, което скита из града, навярно би събудило подозрения. Но Кристофер не знаеше със сигурност дали това не се смята за нормално в Стокхолм. Може пък дори нощем в града да гъмжи от тийнейджъри по улиците. При всички случаи той ще внимава много, докато се придвижва до Централата гара. Отварят я в пет-шест сутринта — беше проверил. Там ще закуси, а после ще се качи на първия влак за Сундсвал.
Като стигне до Йевле, ще си включи телефона и ще се обади на татко Лейф да го уведоми кога ще пристигне.
Ако баща му — по някаква причина — е научил за убийството в „Еншеде“ и го спомене, Кристофер ще се направи на изненадан. А съобщи ли му, че убитият е съпругът на леля му Кристина, Кристофер ще се престори на шокиран.
„Не след дълго ще почиваш в мир, братко. Ще мине като по вода.“
Полежа още малко и се опита да изпита безпокойство и колебание, но уви, не чувстваше нищо подобно.
Стори му се странно; изпълнен беше от въодушевление, граничещо с радост. Усещането дори започна да се сбутва с говеждото филе, соса и огретена.
Погледна часовника. Десет без четвърт. А защо да не слезе да хапне малко сладки е чай? Ще му е нужна енергия.
Защото оставаше още една малка подробност: тази нощ се канеше да потренира стрелба. Искаше непременно да се увери, че оръжието работи. Не очакваше затруднения. Нагласи будилника да звънне в три часа. Ще стане, ще се облече, ще излезе в гората и ще натисне веднъж спусъка. А може и два пъти. Понеже ще стреля на няколкостотин метра от къщата, никой няма да се притесни от няколко далечни гърмежа. Лесно като детска игра.
Но трябва да го направи. Беше си забранил да претупва детайлите.
39