Успя да хване влака в три от Упсала (по разписание тръгваше двайсет минути по-рано, но упоритите снеговалежи преди обяд предизвикаха закъснения) и само след час заключи багажа си в сейф на централната гара в Стокхолм. Задържа само оръжието, амунициите и половин килограм лакомства, натъпкани в джобовете на якето му. Малко се притесняваше как ще се справи с пистолета, но не прекалено. Пробната стрелба не мина по план. Явно не бе нагласил правилно алармата на телефона си, защото така и не звънна през нощта или пък Кристофер просто я бе изключил в просъница. И преди се бе случвало. Така или иначе, не успя да изпробва пистолета. Само няколко пъти дръпна спусъка с празен пълнител. „Ама разбира се, че ще проработи с патрон в цевта“ — успокояваше се младежът. Изобщо не възнамеряваше да изпробва оръжието насред Стокхолм: имаше прекалено голям риск да го чуят и да го погне полицията. Все пак населението на града наброява близо милион и половина души.
Купи си кутия цигари от една лавка на гарата и излезе в сумрачната, мразовита декемврийска вечер. Снегът бе намалял, но продължаваше да вали.
„Добре — каза си той наум. — Време е да убия малко време, преди да започна да убивам на сериозно.“
Кристина Хермансон излезе от „Роял Викинг“ няколко минути след три. Не знаеше какво да мисли.
Едно нещо обаче усещаше със сигурност: неизбежното приближаване на психическия й колапс. Как се казваше онзи филм на Алмодовар, който вървеше по кината преди няколко години? „Жени на ръба на нервен срив“? Не го беше гледала, но в момента се чувстваше точно така: на ръба. Хвана си такси, даде адреса в „Гамла Еншеде“ и от очите й закапаха сълзи. Шофьорът — петдесетинагодишен ирански имигрант — я изгледа състрадателно в огледалото за обратно виждане, но не каза нищо. Само кимна дружелюбно и се съсредоточи върху шофирането.
Атаката продължи половин минута. Тя извади от чантата си две носни кърпички, изсекна се в едната, а с другата си избърса сълзите. После отпусна глава върху приятно хладната облегалка и се опита да си припомни разговора и да разбере какво всъщност си бяха казали.
По и между редовете.
Инспекторът започна съвсем хрисимо и почти й се извини:
— Не исках да звуча грубо по телефона.
"Увери го, че не се е почувствала засегната. И без това имала друга работа в центъра. За секунда си представи как срещу нея седи не полицай, а тайният й любовник. Ще изпият по едно питие, ще се качат в стаята си на осмия етаж, ще се заключат и ще се любят две денонощия. Или поне два часа." После обаче погледът й падна върху корема и напуканите й ръце и тази гледка я върна мигом към действителността.
— Трудно ми е да се откажа от този случай — призна Барбароти. — Понякога в моята професия човек се вманиачава.
Тя кимна в знак на разбиране. Сервитьорът се приближи и двамата си поръчаха минерална вода.
— Още от самото начало обстоятелствата около този случай ме озадачиха. Дълго време работихме по хипотезата, че между изчезването на Роберт Хермансон и изчезването на Хенрик Грунт съществува връзка.
— Звучи ми логично. Искам да кажа: логично е да сте предполагали наличието на връзка.
— Да, но след като установихме, че сме грешали, нещата се промениха.
Тя се прокашля предпазливо.
— Сигурен ли сте?
— В какво?
— Че смъртта на Роберт и изчезването на Хенрик не са свързани?
Сервитьорът донесе поръчката и инспекторът го изчака да се отдалечи. После, без да бърза, си наля вода в чашата и отпи. Остави я. Преплете пръсти в скута си и я изгледа с неразгадаема физиономия. Кристина обаче се увери в едно: инспекторът не я гледаше любовно. Прониза я лошо предчувствие.
— Да — отвърна най-сетне той. — Сигурен съм. Да не би вие да сте на друго мнение?
— Аз ли? — Усети как гласът й се вдигна с няколко тона. — Изобщо нямам мнение по въпроса.
Барбароти помълча няколко секунди. Явно преценяваше отговора й.
— Един от често обсъжданите аспекти в разследването е така нареченият семеен аспект.
— Семеен…
— Названието не е важно. По време на различните фази на разследването го обсъждахме сериозно, но ми се струва, че този аспект придоби… нова актуалност, след като се разкри убийството на брат ви през август.