Извади пистолета от джоба си. Преброи до пет и удари по стъклото. Парчетата се посипаха по пода. Разнесе се звънтене. Той приклекна плътно до стената, за да не го видят, ако включат осветлението. Държеше оръжието в готовност за стрелба: ако Якоб Вилниус отвори вратата и излезе, Кристофер веднага ще го повали с куршум.
Отвътре не се чуваше никакъв звук. Никой не светна лампите. Почака около две минути, изправи се и надникна. Огледа дупката в стъклото: достатъчно голяма, за да си провре ръката през нея, но установи, че стъклото е двойно. С други думи се налагаше да пробие още един отвор.
„Как е възможно да съм толкова тъп? — ядоса се той на себе си. — Естествено, че ще сложат двойни стъкла. Действието в онзи филм явно се е развивало в по-топла страна.“
Ала вътре бе тихо като в гроб. Кристофер успя бързо да махне всички парчета от напуканото стъкло, без да изтърве дори едно. Засега се справяше отлично. Дойде време за следващия удар. Замахна с оръжието и удари по вътрешното стъкло.
В мига, в който парчетата се посипаха по пода на стаята, някой светна. На прага на всекидневната стоеше Якоб Вилниус, както го е майка родила, и се взираше в неканения гост. Кристофер се поколеба за половин секунда, после влетя вътре с лявото рамо напред. Чу се пращене на счупено дърво, а парчета стъкло се посипаха наоколо като вихрушка. Стъписа се. Якоб Вилниус не помръдваше. Държеше нещо в ръка. Дилаф. Кристофер усети бурен прилив на тържество. Кристина се появи зад мъжа си. Не беше гола, а с червена кърпа, увита около тялото й. И тя държеше нещо, но той не видя какво е.
Дилаф срещу огнестрелно оръжие! Ама че смехория! Кристофер насочи пистолета срещу жертвата си. Кристина нададе вик, а Якоб Вилниус най-сетне излезе от вцепенението си. Вдигна ръце, без да пуска дилафа, явно за да покаже, че се предава. Изглеждаше съвсем нелепо. Кристофер се изсмя. Прицели се в гърдите му и дръпна спусъка.
Пистолетът щракна.
Дръпна го пак.
Пак същото щракване.
Якоб Вилниус свали ръце и пристъпи напред.
Кристофер отново натисна спусъка. Този път не се чу дори щракване. Механизмът бе блокирал. Младежът се взираше в оръжието и в ръката, с която го държеше, и в леля си Кристина, увила кърпа около стърчащия си корем. Изглеждаше ужасена. Изведнъж Кристофер чу неистов вик.
Бе се изтръгнал от неговото гърло. Изрева като ранено животно. Якоб Вилниус се намираше само на метър от него.
43
Мобилният му телефон звънна, докато закусваше.
Обади се Ева Бакман.
— Къде си? — поинтересува се тя. — В Стокхолм ли?
Той се поколеба. После призна, че предположението й е правилно.
— Добре. Е, в крайна сметка май ще излезеш прав.
— Какво искаш да кажеш?
— Сутринта говорих с Боргсен. По-точно той ми се обади. Явно първо се е опитал да се свърже с теб, но ти не си вдигнал.
Барбароти се сети, че когато вдигна на Ева Бакман, на екрана на телефона прочете „ново съобщение“.