— Бил съм под душа и не съм го чул.
— Ясно. Все едно. Някой си Уле Римборг се обадил в участъка в Шумлинге преди… преди около час.
Барбароти си погледна часовника: десет без четвърт.
— Уле Римборг ли каза?
— Да. Да не би да го познаваш?
— Не.
— Той е… — Ева Бакман се изкашля, — той е рецепционист в хотела. Отдавна възнамерявал да се свърже с полицията. Веднъж дори го направил, но го изключили. Това, разбира се, е ужасно неприятно, но ще го обсъдим по-нататък.
— Какво е искал да съобщи? В момента яйцето ми изстива.
— Варено яйце ли?
— Да, варено. Давай направо, полицай Бакман.
— Не бива да ядеш варени яйца, докато са топли, но това е друга тема. Този Уле Римборг бил на смяна през нощта, когато Хенрик Грунт изчезнал. В нощта на 20 срещу 21 декември.
— Знаем кога изчезна Хенрик Грунт.
— Добре. Тогава Уле Римборг бил дежурен и твърди, че в три през нощта Якоб Вилниус се върнал в хотела.
— Какво?
— Повтарям: Уле Римборг, рецепционист нощна смяна в хотела, вчера е сигнализирал на инспектор Йералд Боргсен, че Якоб Вилниус, след като е потеглил за Стокхолм преди полунощ, се е върнал в хотела около три часа по-късно… през въпросната нощ.
— Какво, по дяволите, намекваш?
— Това е въпросът. Или по-точно: какво, по дяволите, намеква Уле Римборг?
Гунар Барбароти помълча пет секунди.
— Не е задължително да означава нещо — отбеляза после той.
— Ясно ми е — контрира Ева Бакман. — Но ако… ако означава, то какво всъщност означава? Това питам.
— Чух те — увери я Гунар Барбароти. — И после… после са тръгнали към Стокхолм двамата?
— Тримата. Забравяте малкия Келвин, господин инспектор. Напуснали са хотела в осем без петнайсет.
Барбароти огледа яйцето. Прииска му се вчера да беше изпил по-скромно количество алкохол. Накъде водеха всичките тези факти?
— И накъде водят всичките тези факти? — попита той. — Колко време ти отне да ги обмислиш?
— Петнайсетина минути, но още не съм приключила с анализа.
— Този Уле Римборг споменал ли е нещо друго?
— Не.
— А ти говори ли с него?
— Не. Само Боргсен.
— Защо изобщо се е обадил в полицията? Да не би Якоб Вилниус да му се е сторил някак подозрителен?
Ева Бакман се позабави, преди да отговори:
— Не мисля.
— Не мислиш?
— Не. Но е подозрителен сам по себе си фактът, че тръгва в дванайсет, връща се в три и после заедно с жена си и детето потеглят рано сутринта… и то в нощта, когато синът на балдъзата му изчезва… Да, и аз на мястото на Римборг бих съобщила в полицията. Но вероятно малко по-рано. И все пак ми се струва, че показанията му идват в подходящ момент, защото сега се намираш в Стокхолм. Да не би вече да си разговарял с господин телевизионния продуцент?
— Не, само със съпругата му.
— Нима? Нищо не ти пречи да си побъбриш и с него. Вероятно мнението на бившата му съпруга не е съвсем неоснователно.
— Ще го прихвана още следобед — обеща Барбароти. — Бъди сигурна. Случайно да имаш телефонния номер на Римборг?
Ева Бакман му го продиктува и разговорът приключи.
„Странна работа — озадачи се Барбароти и отряза капачето на полуизстиналото яйце. — Бях почти сигурен, че има нещо гнило, но какво означава всичко това? Какво?“
Лейф Грунт се разтревожи и ядоса.
— Как така не знаеш къде е? — извика той в слушалката.
— Сигурно се вози във влака — отвърна Берит Спак. — Успокой се. Или спи в дома на приятеля си. Още няма десет.
— Десет и петнайсет е — поправи я Лейф Грунт. — Поне в Сундсвал е толкова. Имаш ли номера на този негов приятел?
— За жалост не. Колеги са от магазина. Май се казва Оскар.
— Май се казва Оскар! Чуваш ли се какво говориш, Берит? Как така не знаеш у кого е прекарал нощта? Повече от час му звъня на мобилния…
— Може да му е паднала батерията. Ако толкова се тревожиш за него, по-добре не го пускай извън Сундсвал. Кристофер е на петнайсет години и ме помоли за разрешение да нощува у свой приятел в Упсала. Какво толкова страшно има?
— На мен не ми е казвал такова нещо.
— Така ли? Е, това си е твой проблем. Не мой.
— Благодаря ти. Не разбираш ли колко съм разтревожен? Искам… искам просто да разбера кога ще пристигне в Сундсвал, за да го посрещна на гарата.
— Навярно вече се е качил във влака. Там обикновено няма покритие. Как е Ева?
— Както преди — отвърна Лейф Грунт и затвори.
Стана от стола зад бюрото, но не направи нито крачка. „Истината ли й казах? Ева наистина ли е, каквато беше преди?“ Уместен въпрос. Поредният във върволицата.