— Във вторник вечерта. На следващия ден по обяд заминава за Париж. Но по думите му една работна закуска в сряда се вмества напълно в рамките на възможното.
— В рамките на възможното ли? Ще се приберем чак в сряда вечер.
— Сигурно. — Вниманието на Якоб се пренесе върху ноктите му. Наблюдаваше ги с извънредно усърдие. Да не ги брои? — Кристина, знаеш, че винаги се включвам в този спектакъл, но доколкото разбирам, нищо не пречи да тръгна във вторник вечерта. Или през нощта. А вие двамата с Келвин ще се върнете или с влака, или с Роберт. Нали спомена, че той ще си тръгва в сряда. Впрочем много се радвам, че ще дойде и той.
„Радваш се? — изуми се мислено Кристина. — Какво радостно има?“
Отпи от чашата и съжали, задето не поиска да й налее два сантиметра. Или направо четири.
— Ако съм разбрал правилно — продължи Якоб, — никой не очаква да останем там през цялата нощ. Все пак ще отседнем в хотел, няма нужда да им казваме кога тръгваме, нали?
Тя си пое дълбоко дъх:
— Ако срещата с Джеферсън е толкова важна и вече си взел решение, струва ми се напълно излишно да се съветваш с мен, Якоб.
Даде му секунда да възрази, но той продължи да отпива от уискито си и само кимна с интерес.
— А и откъде да знам какви планове имат? Все пак ще празнуваме юбилея на сестра ми и на баща ми. Ще видиш цялото семейство накуп за пръв, а вероятно и за последен път. Нали нашите смятат да продадат къщата и да се преместят на „Сенилното крайбрежие“. Семейството ми преживя ужасен скандал, татко през целия си живот се е старал да бъде един вид морален стожер на дребната буржоазия, изобщо честен човек, и ненадейно по телевизията дават как единственият му син лъска бастуна… Не, нямам представа какво ни очаква в Шумлинге, но ако се налага да закусваш с някаква клечка, поне се постарай нашите да не разберат.
Якоб избра най-лесния начин да отговори на нападките й. Хвана се за думите й и се престори, че не схваща ироничния подтекст.
— Добре — съвсем неутрално каза той. — Предлагам да тръгна в девет в сряда. Ще се обадя на Джеферсън да потвърдя.
— Ами ако празненството продължи след полунощ?
— Ще тръгна след това. Ще взема разстоянието за три часа. Нужни са ми не повече от четири-пет часа сън.
— Прави каквото искаш. Кой знае, може с Келвин да се приберем с теб.
— Нищо не би ме зарадвало повече — отвърна Якоб с нежна усмивка. — Искаш ли още мъничко? Това магарешко мляко е много хубаво.
В два и половина през нощта Кристина се събуди и стоя будна около час. Малките часове не са подходящо време за размисъл, увери се за пореден път тя.
„Няма да се получи. С Якоб никога няма да се сработим. Свирим различни пиеси, инструментите ни не са настроени в една тоналност…“
Аргументите се лееха бавно, но безспир един след друг и тя не се опитваше да ги спре. В съзнанието й непрекъснато изплуваха метафори. „Не се намираме в една и съща стая, не говорим на един и същи език, не се понасяме както олиото и водата, никога не му хрумва нещо сходно с моите мисли… След пет години… след пет години ще се явя на първата си родителска среща в училище като самотна майка. И защо, по дяволите, да си търся друг мъж? Вече не ми останаха сили… Прекалено взискателна съм — помисли си тя след минута. — Ето така би ме охарактеризирала Ева. Безгрешната Ева. „Не бъди толкова непокорна, сестричке. Радвай се на онова, което имаш, защото можеше да е и по-лошо.“
На Кристина, разбира се, и през ум не й минаваше да обсъжда проблема си с Ева.
Но ако все пак й сподели… „Изискванията ти са прекалено високи и очакваш твърде много“ — би казала Ева. — Защо си въобразяваш, че някой — и то мъж! — ще се заинтересува да се впусне в лабиринтите на обърканата ти женска душа? Само погледни с какви ръкописи се занимаваш! Всички, освен теб в екипа си вършат задълженията по договор, само ти си усложняваш работата и после губиш двойно повече време за редакция. Непрекъснато променяш, поправяш, доизкусуряваш… Назначили са те да произвеждаш боза, върши си работата и не се прави на интересна! Светът няма да разбере висотата на гения ти.“
Ето така би я скастрила Ева. Ако й довери нещастието си.
Само минута по-късно по бузите й плъзна редовната бледност. Кристина мина зад барикадата на Ева и насочи копието срещу себе си. „В главата ти не се крие никакъв гений, Кристина Хермансон! Не притежаваш и грам оригиналност. Лишена си от неподправен творчески талант. Ти си просто една недоволна млада кучка с мания за величие. Винаги си била такава, а занапред единствената промяна в същността ти ще бъде свързана с възрастта: ще станеш застаряваща, а после стара кучка.“