Коя част от живота й изведнъж започна да й се струва повече или по-малко непоносима?
Ала преди да пристъпи към тези доста общи въпроси, сънят най-сетне я надви. И по-добре, защото след по-малко от три часа Келвин щеше да се събуди и да започне да изисква вниманието й. Макар и мълчаливо.
Едва ден след скандала с Роберт майка й се обади да пита дали Якоб има нещо общо с участието на сина й в онова предаване.
Кристина веднага отхвърли тази възможност, но вечерта не се стърпя и подхвърли пред мъжа си за съмненията на Розмари. Най-неочаквано Якоб прояви признаци на гняв.
— Кристина, що за инсинуации? Много добре знаеш, че нямам нищо общо, а и неведнъж съм ти казвал какво мисля за Линдманер и Кранце.
— Извинявай, мама ме попита. С татко са направо потресени.
— Представям си — кимна Якоб. — Да ти призная, случилото се има и добра страна. Така занапред такива телевизионни проекти все по-трудно ще получават одобрение.
— Значи, смяташ, че постъпката на Роберт може да донесе и нещо положително?
— Защо не? Ако хората искат да гледат такива предавания, ще трябва да слязат малко по-надолу по скалата и да си пуснат порноканал, нали?
Якоб, разбира се, имаше право. Кристина се дразнеше от навика му непрекъснато да споменава скалата. Най-общо в развлекателната телевизионна индустрия съществуват три нива на качество. Най-долу се намират риалити предаванията, а сред тях — „Fucking Island“ като най-блудкавото шоу на всички времена; в средата — сериали, викторини, дискусионни предавания в студиа с дивани, където се обсъждат наболели проблеми и се провеждат така наречените социални анализи. А на върха величествено се извисява старата Драма — от няколко години тя се подвизаваше под друго име и всъщност почиваше на стари лаври от седемдесетте и осемдесетте. Ето в тази област работеше Якоб и носеше най-приятната отговорност. Там дори не вземаха насериозно гледаемостта. Интересуваха се само от качеството и международните награди.
И така, макар от време на време скалите да подлежаха на обсъждане и на модификация, не съществуваше съмнение, че Роберт Хермансон, братът на Кристина, се намира в абсолютното дъно на класацията. Беше си спечелил само мимолетна слава, но двата милиона зрители надвишаваха аудиторията, която бяха събрали последните шест продукции на Якоб Вилниус, взети заедно.
Ако не се броеше новият филм за самотника на остров Форьо[7]. Нямаше две мнения по въпроса: шоуто трябваше да продължи.
Докато беше в майчинство, Кристина твърдо реши да си смени работата, но после се оказа, че няма избор. „Още една година — каза си тя, — ще потърпя още година и после край.“
Годината изтече на първи ноември. Вече наближаваше Коледа, а Кристина продължаваше да изсмуква от пръстите си идеи и да пише сценарии за евентуалното продължение на един разпердушинен от критиците сериал — драма за министър-председател и нация в криза. Занимаваше се и с още няколко подобни проекта. С Якоб бяха направили резервация за двуседмична почивка на Малдивите от 20 януари. Тя прецени, че е по-добре след почивката да подаде молба за напускане и да се захване с нещо ново.
— Прекаляваш със скоростта — отбеляза Якоб. — Бързаш ли за някъде?
Тя намали на 100 км/ч.
— Да спра ли да хапнем?
Якоб погледна Келвин.
— Нека първо принцът да се събуди.
— Добре. За какво мислиш?
Той забави отговора си с няколко секунди.
— За семейството ти. Може да ги използваш за сценарий.
— Гледай си…
— Не, говоря сериозно. В САЩ вече са снимани няколко критични риалити предавания, подобни на документални филми. В Швеция още никой не е осъществил такъв проект. Да заснеме какво се случва в едно семейство, докато…
— Престани, Якоб. Още една дума по темата и ще забия колата в първата скала.
Докосна ръката й със замислен вид.
— Извинявай — каза след известно време. — Просто ми се струва, че цялата ти фамилия се състои от много интересни персонажи… всъщност доста типични.
— Типични за какво?
— За времето, в което живеем.
Кристина очакваше продължение, но напразно. Якоб продължи да прелиства „Афтонбладет“. Интересни персонажи? И кой само го казва! Якоб, единствено дете в богаташко стокхолмско семейство. Преди седем години, за по-малко от десет месеца, родителите му починали от рак, но засягащ различни органи при двамата. От родословното дърво на Якоб живи бяха само роднините му по низходяща линия — избледнелите в спомените му близначки и Келвин — като се изключи чичо му в Дания, който от десет години береше душа и след смъртта си щеше да му остави голямо наследство. Да, Кристина определено имаше основания да се пита какво ли влага съпругът й в определението „типични“. И в израза „времето, в което живеем“.
7
Самотникът на остров Форьо е Ингмар Бергман (1918–2007) — шведски режисьор, сценарист и продуцент, смятан за един от най-великите творци в киното и театъра. — Бел. прев.