— Всъщност си прав — съгласи се тя. — Като се замисля, семейството ми наистина притежава голям развлекателен потенциал.
Този път Якоб предпочете да схване подтекста в думите й.
— Не харесваш никого от тях — отбеляза той. — Не разбирам защо тогава продължаваш да ги защитаваш толкова ревностно пред мен. Вижда ми се незряло.
— Не е лесно да ампутираш части от тялото си само защото не ги харесваш — обясни търпеливо тя. — Макар Исус Христос да проповядва обратното. Иначе никога не съм имала нищо против Роберт… до онази случка.
Якоб отново се замисли. Сгъна вестника и я изгледа изкосо.
— От няколко дни си ми сърдита. Ще ми дадеш ли шанс да се поправя, ако съм сбъркал? Хайде, изплюй камъчето.
Преди Кристина да отговори, Келвин изсумтя и се събуди. Повече не обсъждаха темата.
5
Телевизионното предаване „Пленниците на Ко Фук“ се осъществи по идея на двама души в творческия си вихър: Торщен Линдманер, по прякор Бенгала, и Рикард Кранце. Проекта засне една от най-известните шведски компании за риалити предавания. Основният замисъл на шоуто, ако изобщо можеше да се говори за такъв, явно беше участниците да стигнат до крайност. През есента в продължение на две седмици излъчиха няколко епизода — толкова прозрачно гнусни, че създателите на предаването дори не си направиха труда да симулират някакво приличие или наличие на по-възвишена цел от оголването на най-мръсната и най-отблъскваща страна у човека.
Началната идея звучеше клиширано: остров, две групи — или два отбора — мъжки и женски. Един или няколко участници печелят огромна сума.
В първите няколко епизода отборите живееха разделени, но преградите помежду им леко подсказваха на обиграния в гледането на такива предавания зрител, че участниците най-вероятно ще нарушат забраната и ще се смесят. Основната цел — или целта на цялата тази работа, както се изрази Кранце по време на първата и единствена пресконференция преди отпътуването през септември — се състоеше в успешното извършване на специална мисия, чиято същност в началото се пазеше в пълна тайна и за участниците, и за зрителите. Участваха пет жени: красиви, на възраст между 25 и 35 години, необвързани, хетеросексуални, печелили най-малко един конкурс за красота, тоест поне „Света Лусия“ на регионално или междуградско ниво. Островът се казваше Ко Фук и се намираше на около час с дълга лодка от Транг в Южен Тайланд. Първо поставиха на участничките задачата за по-малко от десет дни да се сдобият с възможно най-красив и цялостен слънчев загар. Мъжете, също петима, на възраст между 26 и 38, получаваха ежедневно снимки как силиконовите красавици се излежават на слънце по прашки. Всяка вечер господата гласуваха за дамите, като ги оценяваха по няколко критерия, подбрани от Линдманер и Кранце след допитване до един от големите булевардни вестници. През деня мъжете, чието „облекло“ се състоеше само от слънчеви очила и интимна препаска, се занимаваха с различни силови спортове: катерене по въже, дълъг скок, стоене на ръце и канадска борба. Жените, на свой ред, седнали на чаша шампанско по залез-слънце, също оценяваха постиженията на мъжете по специална точкова система.
Отборът на господата се състоеше — или поне организаторите планираха да се състои — от шепа известни хетеросексуални спортисти. В крайна сметка шефовете на продукцията избраха участници с по-слаб звезден блясък, отколкото се бяха надявали създателите, но what the heck?[8] — махна с ръка Кранце на гореспоменатата пресконференция. В живота невинаги става, както си го планирал.
Отборът на мъжете се състоеше от хокеист с шестнайсет мача за шведския национален отбор и половин сезон в Националната хокейна лига; борец с бронзов медал от европейско първенство и два златни от световно; скиор с четири медала от световно на щафета и едно трето място в национално състезание; гребец с участие в олимпийски финал и бронзов медал от европейско; и Роберт Хермансон, хърделист с две четвърти места на две последователни национални състезания.
Роберт беше безспорно най-неизвестният в тази неособено звездна компания. Осигури си участие в шоуто, след като — в последния момент — нашумял футболист се отказал, защото за нещастие си намерил приятелка и се разколебал само седмици преди заминаването за Ко Фук в края на септември. След около седмица (в третия епизод от предаването) позволиха на оскъдно облечените и красиво загорели самци и самки да се съберат на плажен купон, където алкохолът се лееше в изобилие, и предложиха на участниците нови състезателни игри: дърпане на въже, бягане с жена на гръб, борба и прескочикобила. Поднесоха им питиета, гарнирани с лека доза амфетамини, за да нажежат допълнително страстите: пикантна подробност, която остана скрита за участниците, но не и за зрителите благодарение на бдителните таблоиди. След забавните игри и купона участниците получиха разрешение да общуват свободно помежду си на плажа, защитени от прегръдката на мрака. С помощта на инфрачервена снимачна техника операторите успяха да прихванат два сексуални акта, които да покажат на зрителите. Но не можеше да се определи кои са „актьорите“ и така се развихриха всякакви спекулации. Още в третия епизод на предаването аудиторията надхвърли милион: 1 223 650 — внушителна цифра, защото представляваше и първата част от обещания награден фонд на шоуто.