— Боже мой! — възкликна Кристина. — Никога не бихме…
— Испания е супер — обади се Лейф Грунт. — Четирийсет милиона испанци едва ли грешат.
— Всъщност четирийсет и два милиона — поправи го Карл-Ерик. — Според преброяването от 1 януари 2005. Но и тяхното население застарява с темповете на нашето.
— Значи, вашето преместване допълнително ще влоши положението? — намеси се Кристина.
— Не те разбирам — отвърна Карл-Ерик и помириса внимателно празната си чаша.
— Това беше грубо — отбеляза Ева и стрелна по-малката си сестра с предупредителен поглед. — Но, татко, досега никога не си споменавал за преместване. Надявам се решението ти да не е продиктувано от… от събитията от есента.
— Не, разбира се — побърза да я увери Розмари. — Не разбирам за какво говориш. Наистина ли никой не иска още пай? Едва наченахме втория…
— Аз ще си взема — обади се Лейф Грунт.
— Искам още една бира — Роберт стана от фотьойла. — Извинявай, мамо, но нямам място за повече пай.
— Както искаш, Роберт — кимна Розмари, а в очите й се появи внезапна тъга.
— Топки — изненадващо се обади Келвин изпод масата.
— Изобщо не възнамеряваме да ставаме част от някоя малоумна шведска колония — продължи Карл-Ерик, след като остави чашата си, и стрелна съпругата си с поглед. — Нека не забравяме, че дори само да поразчовъркаме съвсем леко андалуската повърхност, ще намерим история и културно богатство без аналог в цяла Европа. В целия свят. Там няма тъмни векове. Навсякъде се натъкваш на следи от мирно съжителство на евреи, маври и християни, каквото не е съществувало никъде и в никоя епоха. Само си представете какво неописуемо удоволствие е да седнеш под някой чинар в квартал „Албасин“ и да се наслаждаваш на гледката към крепостния комплекс „Аламбра“ под звуците на класическа китара… дааа… Якоб е съвсем прав. Това не може да се сравни с февруарско утро в Транос.
— Дано не съм пресолила пая — обади се притеснено Розмари.
— Паят е чудесен, маменце — увери я Ева.
— А тази къща ще я продавате ли? — поинтересува се Лейф Грунт, връщайки се с препълнена чиния. — Мамка му, в момента това не е никак лесно.
— Лейф — предупреди го Ева.
— Още не е сигурно — отвърна Розмари. — В днешно време не е никак лесно да избереш каква сол да купиш. Продават толкова много видове.
— В сряда ще подпишем договора — поясни съпругът й.
— Наистина ли не искате още сладолед с боровинки? Остана много. Момчета, какво ви става?
Розмари Вундерлих Хермансон огледа унило двамата си по-големи внуци. Хенрик и Кристофер поклатиха едновременно глава.
— Започват да възмъжават — предположи Якоб Вилниус. — Рано или късно в живота на всеки мъж настъпва моментът на раздялата с желираните бонбони и с „Буг“.
— Какво е „Буг“? — попита Кристофер.
— Дъвки — обясни вещо Лейф Грунт. — Все още се предлагат в асортимента, но никой не ги купува. Спомняте ли си „Четири „Буг“ и кока-кола“? Страхотно парче.
— Мили боже — иронично промърмори Кристина.
— Знам какво е кока-кола — каза Кристофер. Карл-Ерик се прокашля и взе думата:
— По отношение на вторичното културно наследство се наблюдават наченки на промяна на парадигмата. Забелязали ли сте тази тенденция?
— Какво? — изплъзна се от устата на Кристофер.
— Младите днес не знаят кои са Хасе и Таге[10]. Не са чували за Йоста Кнютсон[11], за Ленарт Хюланд[12] или за Моника Сетерлунд[13]. Изключвам учениците, на които съм преподавал. В цялостната картинка те представляват топящо се малцинство. Налейте си от малагското вино. След няколко месеца избата ни ще е пълна с този еликсир.
— Благодаря — веднага се отзова Лейф Грунт. — Много е хубаво. На мен ми се струва обаче, че някои неща са вечни. Например „Емил от Льонеберя“ и „Консум“. Наздраве на всички! За твое здраве, любима моя съпруго! Утре навършваш четирийсет. В моите очи изглеждаш на трийсет и девет години и половина.
— Благодаря — промърмори Ева, без да го удостои с поглед. — Както сигурно сте забелязали, през есента Лейф ходи на кооперативен курс по ухажване.
— Хехе, мда — Карл-Ерик скръцна със зъби и се върна към промяната на парадигмата: — филмът „Шибаният Омол“ е друг доста забавен пример. Знаете ли какво ми заяви един от учениците ми след премиерата? „Знам какво означава „шибан“, но какво, дявол да го вземе, е това „Омол“?“
Карл-Ерик се разсмя доволно и за миг събралите се във всекидневната се поразведриха. Сякаш в стаята влетя подпийнало ангелче на веселието, спря за секунда, но се огледа, разбра, че е сбъркало, и отлетя. Единствено Кристина чу коментара, който Хенрик промърмори под нос:
10
Хасе и Таге — Хасе Алфредсон (р. 1931) и Таге Даниелсон (1928–1985) — шведски писатели, сценаристи и комици. — Бел. прев.
11
Йоста Кнютсон (1908–1973) — шведски радиоводещ, преводач и автор на детски книги. — Бел. прев.
12
Ленарт Хюланд (1919–1993) — шведски журналист, радио- и телевизионен водещ. — Бел. прев.
13
Моника Сетерлунд (1937–2005) — шведска джаз певица и актриса, изпълнителка и на шлагери. — Бел. прев.