— Не, маменце — отвърна Ева. — По мое време хотелът не се ползваше с добро име.
— Обстановката ми направи отлично впечатление — увери я Якоб Вилниус. — Нито следа от проститутки и хлебарки. Но не се знае какво става нощем.
— Плодове? — повтори Розмари с леко безсилие в гласа. — Сандвичи? Кой иска?
— Не чу ли, че всички са сити, гълъбице моя? — напомни съпругът й. — Ако нямате нищо против, изгубеното поколение възнамерява да се оттегли, а вие стойте колкото ви е приятно.
— Къде отидоха Роберт и Кристина? — попита Розмари.
— Навън, да обсъждат морални дилеми и да пушат — отвърна Лейф Грунт. — Ева-Беба, няма ли и ние да си лягаме? Утре ще ставам рано да пея на една красавица.
— Кристина пуши ли? — изненада се Розмари. — Изобщо не съм…
— Не, тя само обсъжда моралните дилеми — уточни Лейф. — Лека нощ, чеда на човешкия род.
— Не, Якоб. Ще поостана още. Искам да поговоря с роднините си. Странно ли ти се струва?
Кристина се надяваше съпругът й да покаже поне недоволство, но той не го направи. „Използва възможността да изкупи вината си за закуската в сряда с онзи американски магнат“, съобрази тя. Явно нейната прищявка бе добре дошла за Якоб. Кристина се ядоса. „Да бях го оставила сам да търси начин да замаже гафовете си.“
— Добре — съгласи се Якоб. — С Келвин ще вземем такси до хотела. Ти се прибери, когато пожелаеш.
— Сигурно след час — отвърна тя. — Ще си дойда пеш за десет минути.
— Не подценявай опасностите на малкия град — предупреди я той.
„Не подценявам нищо — помисли си Кристина. — Точно там е проблемът.“
В дванайсет и петнайсет възрастната двойка — изгубеното поколение — се отдаде на почивка. Или поне се затвори в спалнята си. Ева Хермансон Грунт и магазинният управител Лейф Грунт също се оттеглиха — в моминската стая на Ева.
Якоб и Келвин Вилниус отпътуваха към хотела с такси.
На долния етаж останаха Роберт, Кристина, Хенрик и Кристофер. Кристина погледна часовника.
— Още половин час — отсече тя. — Иначе кака ще ми чете конско.
— Уф — изсумтя Хенрик.
— Сигурно — отвърна Кристофер. — Но човек трябва да се научи да го понася.
— Поставката за вино ми се видя претоварена — обади се Роберт. — Да я облекча ли?
Излезе, без да изчака отговор, и се върна след десет секунди с бутилка „Валполичела“.
— Разкажи ни за Упсала — помоли Кристина и се премести по-близо до Хенрик.
Предложението й беше съвсем невинно, но за голяма изненада тя забеляза как в очите му за миг блеснаха сълзи. Явно нито Роберт, нито Кристофер обърнаха внимание, но за Кристина не остана съмнение: вътрешни терзания разкъсваха душата на по-големия й племенник.
8
Кристофер намери телефона на брат си, скрит под възглавницата. „Ха!“ — каза си той.
Защо, по дяволите, си каза „Ха!“?
Виеше му се свят. Стана дванайсет и половина. Кристофер бе изпил две чаши вино и макар другите да не забелязаха, се чувстваше силно замаян от алкохола. Явно затова реагираше толкова идиотски.
Долу останаха Кристина, Хенрик и Роберт. Кристина е хубава, пък и е негова кръстница. Ако майка му умре — или загине при трагични обстоятелства, както се изразяват по телевизията, — Кристофер се надяваше Кристина да я замести. „Леле! — помисли си той в същия идиотски дух. — Какво ли е усещането Кристина да ти е майка!“ Изведнъж в главата му пламна нажежена до червено мисъл: грешно е да желаеш смъртта на родителите си. Ако има Господ, ще впише за вечни времена това прегрешение в сметката на Кристофер.
Момчето обаче не вярваше в Господ. А и имаше право да очаква майка му да прилича поне малко на красивата Кристина: нали все пак имаха сходни гени, аминокиселини и всякакви там наследствени глупости.
И Роберт имаше сходни гени. Приличаше малко на Кристина, но изглеждаше по-тъжен. Като пълен нещастник. И как иначе, все пак е лъскал бастуна пред очите на милион зрители!
Тази вечер не обсъждаха случката. Сякаш искаха да я погребат в миналото и всячески се стараеха да избягват темата за разразилия се скандал. Кристофер, разбира се, не беше гледал това предаване — в дома на семейство Грунт на улица „Стокрусвеген“ в Сундсвал такива простотии не се гледаха — и слава богу, да, слава богу, благоразумно бе послушал майка си и не се бе хвалил пред съучениците си, че вуйчо му участва във „Fucking Island“. Понякога мама Ева — дължеше й това признание — се оказваше права.
Мобилният на Хенрик беше включен и не се наложи да въвежда парола. „Чудесно — зарадва се Кристофер. — Май алкохолът ми вдъхна кураж. Кой да предположи, че нещата ще се развият така в тази воняща бърлога? Ей сега ще изпратя на Линда предизвикателен есемес. Дяволите да ме вземат, ако не го направя!“