Защо пък да не…? Ех, да беше поне петък или събота вечер!
Роберт взе компромисно решение. Ще се поразходи до спортния комплекс и до гарата, за да се отдалечи малко от дома й и от мисълта за нея. Ако по време на десетминутната разходка не се разколебае, ще й звънне. Покани ли го, той ще има още десет минути да размисли, докато се връща към „фабрична“. Доволен от този съвсем несложен план, Роберт запали още една цигара и потрепери от студ. Добре, че си бе пийнал повечко. Така нямаше да замръзне.
Сви рамене и тръгна.
През ума й потекоха първосигнални, разнопосочни мисли. Кристина отпи малко вино и се помъчи да не реагира. Нещо й подсказваше, че е важно да не издава отношението си, защото има поне сто вида погрешни реакции. Не й хрумна нищо спонтанно. Дори тя се изненада. Не се появи чувство, което да облече в неподправени и искрени думи. Хенрик очевидно се измъчваше — и от посоката, която е взела сексуалността му, и от разкриването й; Кристина не успя да прецени кое го потиска повече. Хенрик мълчеше с напрегнат вид. Облегна се назад, сключи ръце на тила си и впери очи в тавана. Явно не искаше да я поглежда. Тя прерови и отхвърли набързо целия си арсенал от разумни и изключително досадни клишета: „Това не е причина да си нещастен.“; „Всички изпитват по-слабо или по-силно влечение към собствения пол.“; „Сексуалното ти развитие още не е приключило.“; „Е, и какво от това?“. Кристина се помъчи да си даде ясна сметка какво изпитва и мисли. Все ще й хрумне нещо, стига да се поотпусне малко.
Накрая наистина успя:
— Не си.
— Какво?
— Казах, че не си обратен.
Той свали ръце от тила си, наведе се напред и подиря лакти върху коленете си.
— Чух те. Какви са тези глупости? Да не мислиш, че не знам какво…?
— Според мен не знаеш.
— А ти откъде си толкова сигурна? Честно казано, очаквах друга реакция — в гласа му се прокрадна остра нотка.
Кристина го погледна право в очите за секунда.
— Каква реакция очакваше?
— А?
— Каква реакция очакваше?
— Не знам. Не такава.
— Защо моята реакция е толкова важна?
— Не знам — сви рамене той и се поотпусна. — Не, не е толкова важна. Все едно, поне вече ти казах, че съм обратен.
Тя поклати глава и му се усмихна. Премести се малко по-близо до него и го погали по ръката.
— Хенрик, изслушай ме. Имам много приятели, които са хомосексуалисти. Наясно съм с причините да минат на другия фронт, но ти нямаш нищо общо с тях. Може да си имал хомоеротични преживявания, ала това не те прави автоматично гей. Аз, например… — тя спря, но сметна, че няма място за колебание, и продължи: — Аз например съм имала интимни контакти с няколко жени през живота си. Хареса ми, но бързо осъзнах кой пол ме привлича много по-силно.
— Нима си била лесбийка? — попита Хенрик с широко отворени очи.
— Просто съм опитвала и с жени. Вероятно ти също имаш опит с мъже.
— Виж ти! — Хенрик отпи от виното. — Изобщо не съм предполагал.
— Докато учеше в гимназията, нали ходеше с някакво момиче… Хана или нещо подобно?
— Да, после имах и друга приятелка, но нищо не се получи.
— Спа ли с тях?
— Да. Ако изобщо може да се нарече така — засмя се иронично той.
В смеха му обаче се прокрадна нещо добродушно. Кристина се наведе по-близо към него.
— И понеже нещата с някакво момче от Упсала са се получили по-добре, си решил, че си гей?
— Ами…
— Много хора са бисексуални. Постепенно сексуалната ти ориентация изкристализира и насочваш предпочитанията си към единия пол. Съвсем просто е. Все едно си избираш професия… или кола. Не ти трябват и „Бугати“, и „Ролс Ройс“.
— „Бугати“ и „Ролс Ройс“…?
Хенрик пак се разсмя, но спря веднага. Тъгата отново го връхлетя и той погледна колебливо, но отблизо леля си.
— Кристина, аз наистина съм гей. Благодаря ти, задето се опитваш да превържеш раната ми, но това не променя фактите.
Кристина го изгледа настойчиво. Изминаха пет секунди. Нещо се случи. Стори й се странно да гледа толкова отблизо сините очи на племенника си. След още няколко секунди стаята сякаш изгуби формата и съдържанието си и над тях двамата се спусна стъклен купол, своеобразен кувьоз. И изведнъж всичко наоколо се преобрази.
„Това е само начин да направя замайването от алкохола по-приятно“ — опита се да се убеди тя и каза:
— Сложи ръката си върху гърдата ми, Хенрик.
Той се поколеба, но не помръдна.