— Трогнат съм — разчувства се Карл-Ерик Хермансон.
— Прекалено сте щедри — похвали ги Розмари.
— Тези подаръци са и за теб, скъпа Розмари — увери я Рут Имерщрьом — учителка по човек и общество, религия и история. — Арне е прав: след себе си ще оставите голяма празнина.
Точно преди един часа колегите се изнесоха. Розмари сложи подаръците върху дъбовия плот под картината, която изобразяваше битката до Йестилрен[17], а Ева побърза да се качи на горния етаж, за да накара синовете и брат си да слязат най-после.
— Роберт го няма — обяви Ева след десет минути и се зае да помогне на майка си с мръсната посуда.
— Как така го няма? Какво имаш предвид?
— Не е тук. Постлал си е чаршафи, но го няма горе. Долу — също.
— Кой не е тук? — поинтересува се Кристина, която тъкмо бе пристигнала с мъжа си и с детето, облечени съответно в костюм на „Армани“ и в моряшки.
— Колко красива рокля! — похвали я майка й. — Червеното винаги ти е отивало. На Ева й приличат сини дрехи, а на теб — червени. Направо…
— Благодаря ти, маменце — прекъсна я Кристина. — Кой липсва?
— Роберт, кой друг — отвърна Ева. — Сигурно е излязъл да се поразходи и да пуши. Вероятно има нужда да поразмисли над някои неща. Как спахте в хотела?
— Отлично — увери я Якоб.
Келвин висеше на врата му като парцалена кукла. „Това дете не е наред“ — машинално си помисли Розмари.
— Виждаш ми се изморена, Кристина — каза тя също така машинално. Не се сдържа да премълчи коментара си за вида на дъщеря си. — Не се ли наспахте?
— Даже прекалих със съня. Честит рожден ден, татко. И на теб, Ева. Къде остави подаръците, Якоб?
— Проклятие — изпусна се той. — Забравих ги в колата.
— После ще ги донеса. Още е рано, нали? Ще занесеш ли Келвин горе?
Якоб се подчини. „Виж ти как го командва — изненада се Розмари. — Вчера не го забелязах.“
— Какво е станало с лицето ти, татко? — попита Кристина. — Днес ми се виждаш странен.
— Заради възрастта е — вметна Лейф Грунт.
— И аз се чудя — призна Карл-Ерик и разтърка бузи. — Събудих се в три и половина през нощта и не успях да заспя. Нямам обяснение. Струва ми се, че съм малко изморен.
— Изрежи си космите в носа — напомни му Розмари.
— Татко, върви да подремнеш — посъветва го Ева. — Ако знаеш каква олелия е тук от сутринта — обърна се тя малко язвително към сестра си.
„Не само аз съм станала безчувствена към тях — даде си сметка Розмари. — Те също не се обичат. Ако не изпия нещо срещу тези киселини, ще ме изгорят.“
Братята Грунт се появиха на долния етаж със старателно пригладени коси и с вратовръзки.
— Добро утро, непослушковци — добродушно ги поздрави баща им. — Леле, какви са тези примки на вратовете ви?
— След като се събрахме, ще пийнем кафе и ще хапнем сандвичи — обяви Розмари Вундерлих Хермансон.
11
Следобед температурата се понижи с пет градуса, а снеговалежът се усили. Вятърът, дотогава югозападен, задуха от северозапад със скорост не три, а вече осем метра в секунда, ала атмосферните условия не попречиха по никакъв начин на следващата точка от планираната програма за деня: образователна разходка из града.
Поне от двайсет и пет години Карл-Ерик Хермансон провеждаше ежегодна майска двучасова разходка с осмите класове, за да предаде на подрастващото поколение поне основни познания за родния им град и за забележителностите в него. И така, той реши да се възползва от случая и да проведе разходката със семейството си през декември. Разликата във времето не му се струваше съществена.
Общината, Музея на обувката, Старата водна кула, имението „Хемелберг“, паркът „Ган“, съхранената ковачница „Радемахер“ до водопада на реката в Шумлинге — с това, разбира се, забележителността не се изчерпваха.
За някои от днешните участници в разходката повечето обекти не представляваха новост, ала Новата библиотека, например, отворила врати едва преди осем месеца, а реставрацията на иконостаса в църквата беше приключила съвсем наскоро и никой от децата и внуците на Карл-Ерик не бе имал възможността да се наслади на гледката.
Освен това разходката на чист въздух щеше да се отрази добре на всички. Групата тръгна в пълен състав. Единствено Розмари не дойде. Заедно с приятелката си Естер Брелдин остана вкъщи да приготвя предстоящата вечеря. Всъщност отсъстваше и Роберт.
17
Битката до Йестилрен (1210 г.) се води между Сверкер-младши и шведския крал Ерик Кнютсон, който побеждава и слага край на опитите на вражеската династия Сверкер да узурпира шведския престол. — Бел. прев.