„Господи, какво да сторя? — Розмари преплете пръсти над коляното си. Пред очите й се появи Роберт, замръзнал в снежна преспа. — Божичко, помогни ми, не издържам повече!“
Спомни си онзи сън: за птиците с балончета в човките. Нейният живот или животът на Карл-Ерик. „Остави го жив — помисли си тя. — Прибери мен, Господи. Ако знам, че утре няма да се събудя, ще изпитам единствено безкрайна благодарност.“
— Сигурна ли си, че не искаш да се приберете с мен? — попита Якоб Вилниус пред входа на хотела, проблясващ в червено.
— Предпочитам да остана — отвърна Кристина.
— За петнайсет минути ще стегнем останалия багаж — увери я той.
Тя кимна малко неопределено. Сакът на Якоб вече стоеше в багажника. Още сутринта, преди да тръгнат към дома на семейството й, той се бе погрижил за багажа си. С типичната за него предвидливост. Якоб обмисляше всичко предварително, дори съвсем дребните подробности, и предпочиташе да подготви от по-рано неща, които ще му трябват след часове или дори дни.
„Наистина ли иска да тръгна с него? — изненада се Кристина. — Или просто се преструва заради добрия тон? Възможно ли е предложението му да идва само от куртоазия?“ Не можеше да прецени.
— Не, ще остана до утре — реши тя.
— Роберт ли те спира?
— Да. Ще се чувствам виновна, ако изоставя нашите още тази вечер. Ако Роберт не се появи, мама ще се нуждае и от… моята подкрепа, освен от Евината.
„Колко удобно извинение! — възхити се тя. — И това ако не е опит да облагородя низките си страсти!“ Якоб, разбира се, й повярва.
— Добре тогава. Разбирам те. Как ще пътувате с Келвин, ако Роберт не се върне?
— С влак. Но ако наистина е в неизвестност, няма да се прибера веднага. Не се ли появи, значи му се е случило нещо непредвидено.
Кристина разкопча колана на Келвин. Якоб слезе от колата и й отвори вратата.
— Няма нужда да се качваш с нас — възпря го съпругата му. — Ще взема Келвин в едната ръка, а дамската ми чанта — в другата.
— А детското столче за колата? Като се връщате с Роберт, сигурно ще ти трябва…
— Не, ще седна отзад с детето. Не ми давай столчето, нямам желание да го размъквам по влаковете, ако Роберт не се прибере.
Слезе и взе Келвин. Малкият се събуди и огледа родителите си с обичайното си тъжно изражение. После отпусна глава върху рамото на Кристина и пак заспа. Якоб го погали внимателно по бузката с опакото на ръката си. Поглеждаше ту към детето, ту към жена си.
— Кристина, обичам те. Не го забравяй. Снощи се почувствах прекрасно.
Тя се усмихна припряно и малко гузно.
— И аз те обичам, Якоб. Прости ми, ако не ти го показвам достатъчно често. — Надигна се на пръсти и го целуна. — Хайде, тръгвай. Утре ще ти звънна. Успех с онзи американец. И да караш внимателно.
— Обещавам — Якоб Вилниус докосна бузата й, както преди малко бе погалил сина си. — Добре, че спря да вали. Сигурно вече са почистили пътищата.
Качи се в колата и потегли.
Кристина влезе в хотелската стая в дванайсет и двайсет. Сложи спящия Келвин в допълнителното легло, закачено за стената, съблече се и се пъхна под душа.
„Какви ги върша? — изуми се от себе си тя. — Кое ме подтиква към подобна постъпка? Нима… нима любовта на Якоб не ми стига? Ето, отмивам ласките му от тялото си и се приготвям за друг… Това е срамно, няма по-подходяща дума.“
Разсъжденията й бяха напълно оправдани, но Кристина си даваше сметка, че колкото и да се самообвинява, каквито и упреци да избълва срещу себе си, всичко ще си остане само реторична игра.
„Ето в такива моменти, когато се решават на подобни постъпки, хората съсипват живота си — заключи тя. — Интересното е, че е съвсем човешко.“
Все пак — в известен смисъл — Кристина целеше да помогне на Хенрик да развие сексуалността си. Нали цялата история започна оттам. Кристина се мъчеше да си внуши, че постъпва благородно. Ако всичко приключи благополучно… защо да не приключи благополучно? Трябва да приключи така! Е, в такъв случа той и тя, племенник и леля, щяха после да си спомнят за случката с усмивка. Прегрешението им ще се превърне в пикантна тайна, скътана в сърцата им до края на живота им. Ще я вадят оттам, за да й се порадват като на скъп сувенир, само в специални моменти.
„През последната година прочетох подобна история в три романа и пет списания“ — сети се Кристина, спря душа и започна да се бърше с яркочервената хотелска хавлия. Застана пред огледалото и огледа голото си тяло със същия неутрално-одобрителен вид, както преди два дни в „Гамла Еншеде“.