Опита се да си представи усещането, когато деветнайсетгодишният Хенрик притисне о нея слабоватото си тяло, а после проникне в утробата й.
След час — час и половина.
Взе мобилния си телефон и се мушна гола под приятно хладните чаршафи — същите като снощи. С Якоб се бяха любили бурно, почти брутално в същото легло, под същите чаршафи само преди двайсет и четири часа. А сега… Кристина зашари с пръсти по миниатюрните клавиши на телефона, ала нещо я спря. Вътрешният й глас крещеше: „Ела на себе си!“. Затова реши да изчака десетина минути и да помисли или поне да симулира опит да преосмисли намеренията си.
В бъркотията от противоречиви представи във въображението й изникна образът на Ева като лъвица, готова да брани потомството си до последен дъх. Между зъбите й се стичаше кръв. После, съвсем неочаквано, Кристина се сети за нещо, което бе забравила през последните години. Едната дъщеря на Якоб, Лиза, веднъж й се обади от Лондон и представи баща си като силно агресивен тип:
— Добре е отсега да разбереш, че той не е толкова изтънчен и уравновесен, колкото го смяташ. Така поне ще си подготвена.
Якоб — агресивен? Кристина не повярва на Лиса, а и Якоб изобщо не проявяваше такива признаци. Освен това близначките несъмнено презираха и Кристина, и баща си. Не биха се поколебали да посеят лъжливо семе в душата й.
Защо Кристина се сети за разговора си с Лиса точно сега?
Зъбите на лъвицата и агресията на само привидно спокойния съпруг?
Изсмя се. Не възнамеряваше да се подлага нито на едното, нито на другото. Смехът й отекна грозно и замря. Претегли телефона в ръката си. С Хенрик не се разбраха за точен час, но Кристина записа номера му. Вероятно той очакваше да му даде знак.
Тя не смееше да го направи.
Пръстите й обаче сами започнаха да натискат малките клавиши. Извика номера му от указателя и написа „ела“. Оставаше само да натисне „изпрати“.
Изтри съобщението. Нека той сам да реши.
13
През деня Кристофер Грунт почти не се сети за Линда Гранберг, но преди да си легне в НГСС (Най-Грозната Стая на Света, както я нарекоха с брат му), влезе в тоалетната и гледайки члена си, пак се сети за Линда.
Зачуди се защо тя се появи в съзнанието му точно сега, докато държеше онази си работа. Ала преди да поеме по тази фройдистка следа (да, Кристофер Грунт, макар и едва четиринайсетгодишен, знаеше кой е Зигмунд Фройд), прибра Малкия Биле (така майка му наричаше внушителния му член, когато Кристофер беше по-малък) в боксерките си и се ядоса на себе си. „Глупак, тъпак, задръстеняк, суетен празноглавец…“ Обиди по свой адрес можеше да сипе до утре. Малкия Виле никога нямаше да види Линда Гранберг. Още по-добре. Ако го видеше, тя щеше да умре от смях.
Ала пет минути по-късно, след като си легна, Линда отново се появи в мислите му. Чак сега Кристофер се сети, че тя трябва да е реагирала някак на предизвикателния му есемес от вчера.
Прииска му се да разбере как. Съжали, задето й бе написал само да се появи до лавката на Биргер, вместо да добави и молба да му отговори. Но как, как да разбере какво ще направи?
Дали да изпрати още един есемес? Просто пак да поиска от Хенрик мобилния телефон. Все пак откакто обеща да мълчи, позициите пред брат му се засилиха. Сигурно ще се съгласи да използва неговия телефон. Само дето Кристофер се съмняваше дали брат му осъзнава промененото съотношение на силите.
Въздъхна. Проклятие, защо си изгуби телефона! Да съществуваш без мобилен телефон в днешно време е все едно да се превърнеш в динозавър от каменната ера. Обречен си на гибел.
От друга страна, Кристофер се колебаеше дали иска да разбира мнението на Линда. Ами ако се е ядосала и го прати по дяволите? В такъв случай предпочиташе да изчака няколко дни.
Като се замисли, видя му се глупаво да притиска Хенрик, да се държи заповеднически и да намеква какъв силен коз държи в ръката си. По-добре да използва този коз по-нататък. Защото ако изпрати втори есемес на Линда и поиска отговор, ще трябва да задържи телефона на брат си за няколко часа, а това вече е прекалено. На всичкото отгоре бе станало дванайсет и половина. Ако Линда получеше съобщение сега, най-вероятно щеше да отговори чак на сутринта. А дори да му изпратеше отговор веднага, Кристофер нямаше как да помоли брат си да му остави телефона си през нощта, защото Хенрик се канеше да излиза с Йенс.
Йенс? Дали човекът, с когото брат му си е уредил среща, наистина е Йенс?