Ако се бе придържал към истината, Лейф никога нямаше да се пъхне под полата на майка им. Навремето вероятността жена като Ева Хермансон да изгуби грижливо пазената си девственост с работник в месарски магазин се равняваше на… вероятността заекващият брат на Лейф, Хенри, да се уреди с Памела Андерсън. Знаеха го и Лейф, и Ева, но Лейф знаеше и друго: тя никога, ако ще да я изправят пред взвод за разстрел, няма да признае истината. Навремето, през 1985-а, на пролетния бал в университета в Упсала Лейф Грунт се представи за студент по право. Влезе благодарение на фалшива студентска карта и точно тази лъжлива идентичност — а не свръхпрозаичният му месарски член — му осигури достъп до сочните недра на девствеността й в два през нощта. Съвсем просто.
— Ти си ме излъгал — установи тя два месеца по-късно, когато около бременността й, резултат от любовната им нощ, вече не съществуваше съмнение.
— Да — призна той. — Исках те и това беше единственият начин да те сваля.
— Предубеден си. И да ми бе казал истината, щях да оценя искреността ти.
— Възможно е — съгласи се той. — Но аз се бях прицелил не към уважението ти.
— И да знаех какъв си, пак щях да спя с теб.
— Съмнявам се — възрази Лейф Грунт. — Много, много се съмнявам. Какво смяташ да правиш?
— Как какво? Ще се оженя за теб и ще родя детето.
Така и стана.
Бременността на Ева й струва едногодишно прекъсване на следването по медицина, но нищо повече. В средата на осемдесетте мъжете, работещи в магазините от търговската верига „Консум“, се възползваха масово и максимално от правото да ползват бащинство, а раждането на Кристофер пет години по-късно представляваше старателно планирана мярка, която да осигури на Ева подходяща болница за предстоящия й задължителен медицински стаж. И наистина семейство Грунт получи известие по пощата: бяха приели Ева за стажантка в болницата в Сундсвал, а Лейф бе станал управител на магазина „Консум“ в същия град. После Ева си уреди и специализация. Изобщо Ева Хермансон Грунт се превърна в жив пример как личният и професионалният живот наистина могат да се съчетават успешно, когато на трийсет и осем години, вече майка на две деца, се издигна до главен лекар в отделението по съдова хирургия в гореспоменатата болница. Съдбата си знаеше работата. След два дни Ева навършваше четирийсет.
Ето в такава посока се движеха мислите на Лейф Грунт. Вътрешно той се усмихваше доволно. Единоборството между честността и лъжата се подчиняваше на далеч по-сложна логика, отколкото си представяха повечето хора. Тази истина Лейф смяташе да запази за себе си. Вече бе натрупал сериозен вътрешен запас от житейска мъдрост и при нужда черпеше от него, но все по-рядко канеше съпругата си да се възползва и тя. Пък и защо да го прави?
Хлапето наистина заслужаваше конско, щом бе започнало да пуши и пие. Нека се засрами и да се почувства жалък. Това е напълно достатъчно.
Доволен от това лишено от сложност умозаключение, Лейф Грунт седна да вечеря със съпругата и двамата си синове. В тази неделна вечер животът му се виждаше чудесен. Предстоеше им пътуване до Шумлинге и тридневен ад — Лейф не бе го забравил, — но утрешният ден си е утрешен и човек не бива да избързва с тревогите.
3
Още по време на първата им среща седмица след скандала Роберт Хермансон сподели с психотерапевта си, че се чувства склонен към самоубийство.
Не в отговор на директен въпрос; Роберт просто усети, че стеснителният мъж с опушени стъкла на очилата и физиономия на плъх иска да получи именно този отговор. От Роберт се очакваше да мисли за самоубийство и затова той потвърди: да, след случилото се на няколко пъти ми мина през ум да посегна на живота си.
Всъщност пред себе си Роберт признаваше, че самоубийството е най-логичният завършек на цялата тази гадост и би било приятно повече никога да не се върти неспокойно в леглото си, прехвърляйки наум спомени за жалкия си погубен живот; би било чудесно повече да не се буди късно сутрин, облян в студена пот в очакване на поредния безсмислен ден; най-сетне да тегли ритник на презрението към самия себе си, да прекрачи ръба на пропастта и да изчезне в нея. После никой, абсолютно никой няма да се зачуди защо Роберт Хермансон е посегнал на живота си.
И все пак Роберт знаеше, че едва ли ще събере нужната смелост, за да действа. Нямаше никаква представа какво ще прави с остатъка от живота си. Най-вероятно ще преживее някак следващия месец и после ще замине за чужбина. Изписаха му болничен до 26-ти декември. Договорът му с вестника изтичаше в края на календарната година и Роберт не се самозалъгваше, че ще го преназначат.