Един от Хилафите с досада каза:
— Май е по-добре да отзовем тези нещастници. Всички заедно не струват колкото онзи воин без магия, който успя да влезе в Храма.
Друг от качулатите възрази:
— Защо да ги отзоваваме? Нека се помъчат малко. И без това надали ще сторят нещо.
— Обаче и ние не можахме да навредим на проклетия Амаг.
Тези думи предизвикаха размисъл у десетте велики магьосника. След като помълчаха малко, един от тях попита:
— Как мислите, дали това е човекът без магия от Предсказанието?
Останалите кимнаха едновременно.
Някой от качулатите предложи:
— Трябва да повикаме Върховния Каан Септона. Той е единствения в кралството, който може да убие този Амаг и да попречи на Предсказанието да се сбъдне.
И макар, когато казваше името на Върховния Каан, магьосника да го произнасяше със страхопочитание и ужас, последните му думи се усещаше неувереност.
Маркус осъзна, че в цялата стена са издълбани ниши, пълни с книги. И не само книги — имаше палимпсести, обикновени папируси, глинени и восъчни плочки за писане, и дори плетеници от лико, които май бяха някакъв вид възлово писмо. Младежът се зае да провери колко е дълга стената.
Вървя известно време и после реши, че помещението, в което се намира трябва да е кръгло. В противен случай липсата на ъгли или пък какъвто и да е знак, че стената свършва, би означавало, че залата (или стаята) е… безкрайна.
Маркус загреба с две ръце и нахвърля книги по пода. Седна върху тях и избра една наслуки. Намираше се в Храма на Цветовете. А това бе единственото място, където един Амаг можеше да се превърне в маг. Явно начинът бе да чете и да се учи. Маркус се взря в светещите букви на книгата пред него. Не разбираше и дума от написаното. Нещо повече. Струваше му се, че буквите преливат извън книгата и се появяват по пръстите му. И че те също започват да светят. Младежът се напъна да произнесе на глас това, което му се струваше, че пише в един от редовете на книгата.
Маркус не знаеше дали наистина е успял да прочете изречението. Може би това бе измислено словосъчетание, плод на препатилата му и изнурена глава. Въпреки съмненията си, младежът отвори уста и внимателно произнесе:
— Кадаш ме ходини дилайла.
За момент си помисли, че това, което каза, е пълна безмислица. После усети как нещо капна на лявата му буза. Маркус пипна капката и после близна внимателно върха на пръста си.
Вода.
Той бе направил Водно заклинание. Заклинание за Енволтуване. Бе призовал Вода. Маркус нагласи внимателно уста там, където очакваше да падне следващата капка.
Беше жаден.
7.
Измина месец, откакто Амагът бе проникнал в Храма на Цветовете. Уплашени, десетте Хилафи бяха повикали своя господар и учител — Върховния Каан, владетел на кралство Балх. Неговото име бе Септона.
Върховния пристигна с хиляда бойци Ечарни. Неговата лична гвардия.
Ечарните бяха най-свирепите и могъщи воини в кралството.
Те биваха отнемани още невръстни от родителите им. Деца, показали необичайни магически способности. След това в продължение на петнасйсет години се обучаваха на бойни изкуства и Черна магия. И също така да почитат и да се кланят само на един човек — Върховния Каан.
Ечарните се обличаха в светло зелено. Предводителите им се отличаваха от останалите по избръснатите глави с оставени дълги коси (конски опашки) в средата на темето. Думата „Ечарни“ внушаваше страх.
Десетте Хилафи бяха коленичили пред своя току-що пристигнал Господар. Търпеливо чакаха неговите въпроси.
Септона бе мъж с орлов нос, а лицето му бе изпито и вглъбено. Бе висок и слаб. Одеждите му преливаха от един цвят в друг и никой не можеше да каже как точно е облечен. Очите му приличаха на онези звезди, които лудите звездобройци наричат НОВИ. Под тях имаше черни торбички и кръгове със същия цвят. Косата му бе дълга, сплъстена и черна като лоното на пещера. Върховния Адепт строго попита:
— Значи твърдите, че общите усилия на десетима ви са били непосилни да спрат един Амаг?
— Да, господарю. Той бе неподвластен на всяка известна нам магия.
— А Ечарните? Всеки от вас има по десет на разположение.
Един от коленичилите Хилафи съобщи:
— Те също бяха безсилни, господарю. Амагът уби двама Ечарни и проникна в Храма на Цветовете. Щяхаме да го последваме, но Храма е поставен под Магическа Възбрана.
— Човек без Магия е успял да убие двама Ечарни? Велики Тонгог, този сигурно е Амагът от Предсказанието.