— Да, господарю, и ние мислихме над тази възможност. — съгласиха се десетте магьосници.
Каанът се замисли за момент. После се обнадежди.
— Все пак Храмът на Цветовете е известен и като Храм на Смъртта. В него има Черни Заклинания на Самаел, магии-капани и книги за Некромантия, които са способни да подлудят или да убият всеки нормален човек. Възможно е Амагът да намери смъртта си, погубен от самите вълшебства, които се мъчи да изучава.
Десетте велики мага понечиха да се съгласят с господаря си.
Внезапно ги сепна страхотен тътен, като от избухнал вулкан. Каанът Септона ведно с декадата магьосници се обърна към Храма на Цветовете. В този момент изглеждаха изплашени и не толкова велики и достолепни.
Храма на Цветовете бе станал видим завинаги. Освен това се тресеше. Като от земетресение. Сякаш го удряха мълнии. Само че отвътре. От белоснежните му стени се къртеха бели камъчета. А златния му купол ръсеше жълти люспици злато.
Маркус разлистваше поредната книга със светещи букви. Вече бе овладял магиите от пет цвята. А също и заклинания, с които да Енволтува храна и вода. Името й бе Книга на Предсказанието. На първата й страница имаше само две изречения. Останалите листове бяха бели и чисти, като задната страна на надгробна плоча.
Пръстът на Маркус се придвижи по светещите редове. Устните му мърдаха беззвучно:
Превода на тези редове гласеше:
8.
Статуите от Храма на Цветовете започнаха да се срутват с грохот. В началото падаха малки камъни, после по-големи парчета. Мраморни мъже, жени и приказни създания падаха от огромна височина и се превръщаха на дребни късчета. Златния купол се разтвори, подобно на челюстта на гигантски звяр. И се разцепи на големи късове. Постепенно целия Храм се срина. Вдигнаха се облаци каменна пушилка и златен прах.
Един мъж излезе от развалините на Храма. Невредим.
Прах, на места бяла, на места златна, го покриваше от главата до петите. На челото му личеше жигосана думата Амаг.
Останките от Храма на Цветовете бяха обградени от над хиляда Ечарни. Строени в три обръча, всеки по-широк от предишния. След тях в една редица стояха наредени десетте Хилафи. Най-отзад в златна колесница с впрегнати четири еднорога седеше самия Върховен Каан. Маркус се доближи до първия обръч Ечарни. Вдигна ръце пред себе си и направи заклинание. Никой не можа да разбере точно думите и на какъв език са.
След това Маркус изкрещя:
— Всички да паднат на колене!
Воините Ечарни се строполиха като подкосени и коленичиха. Всичките хиляда деветдесет и осем. Бяха смаяни. Не можеха да проумеят как телата им правят нещо, което мозъците не желаят. Искаха, но не можеха да се изправят и да съсекат проклетия магьосник, който бе хвърлил заклинание над тях. И който необяснимо защо имаше надпис „АМАГ“ на челото.
Само единайсет мъже се удържаха прави. Десетте магьосници, които стояха в аурата на своя господар. Изглежда магията не бе достатъчно силна да го съкруши. Той им предлагаше защита, внушаваше им гордост и сила. Минавайки през кръговете на безпомощните Ечарни, Маркус стигна до декадата Хилафи. Те моментално започнаха да кълнат и да хвърлят някакви заклинания.
Маркус изпъна дясната си ръка с длан напред. Каза презрително:
— Вече не владеете никакви магии. Превърнете се в Амаги.
Повтори:
— СТАНЕТЕ АМАГИ!
От качулките на десетте архимагьосници заизлиза пушек. Разнесе се миризма на изгоряла плът. Десетте паднаха на земята и взеха да посягат към лицата си, крещейки. Някои припаднаха от болка.
Върховният Каан изгледа с отвращение своите ученици. После попита учудено:
— Ти си Амагът от Предсказанието, нали?
— Да. — съгласи се Маркус.
Продължи:
— Само че вече не съм Амаг. Ти обаче ще станеш такъв.
Септона не отговори. Вместо това започна да произнася гърлено някакви странни думи на мъртъв език.
Маркус разпозна заклинание за Енволтуване. С него Върховния Адепт щеше да призове Трите Демона. Самаел, Елохим и Леонард. Те трябваше убият Маркус, да отнемат душата му и да я завлекат направо в Ада. Маркус заповяда:
— Превърни се в Амаг като слугите си!
Септона погледна младежа и млъкна за момент, сякаш бе забравил думите на заклинанието. После обаче се опомни. И продължи с творенето на ужасната магия.
Маркус вдигна ръце над главата си и изкрещя: