Двамата отидоха до масата на Маркус и седнаха. Маркус предложи:
— Съгласен ли си да си ходя тази вечер? И без това май не съм на работа?
Виятез каза:
— Не си тръгвай поне до четири. Имаш тройна надница за днес, ако само седиш тук и не се намесваш, освен ако някой се сбие. Става ли?
Маркус кимна и погледна ръцете си. Несъзнателно бе почнал да трепери от яд. Ще ми вика дечко, помисли си. Вярно, че съм само на деветнайсет. Но не си спомням последните няколко години сам човек да ме е победил с оръжие или голи ръце. А имаше доста желаещи.
Внезапно преполовената гарафа със самодивско мляко падна и се разля по масата. Маркус веднага я изправи, обаче подносът с недоядените късчета бут от Рух, издрънча на пода.
Маркус се озърна и видя един човек с препотено лице да прави знаци към него и да ломоти нещо. Беше от компанията на големия и „прочут“ воин, който искаше да го напляска. Мъжете около боеца се смееха и сочеха към Маркус. Великанът се смееше най-гръмко.
Маркус се помъчи да се прави, че не ги забелязва. Това бе грешка. Изведнъж всички от компанията на гиганта почнаха да сипят заклинания срещу него.
Дребни искрици взеха да пукат току под носа на Маркус.
Гарафата самодивско мляко отново се прекатури. Точно хвърлена пилешка кълка умело цапна младежа по лицето. На всичко отгоре около него започнаха да се разнасят странни миризми — до една неприятни.
Маркус се мушна под масата. Дори не можеше да им го върне!
Защото не умееше да прави магии. Защото беше Амаг. Младежът взе меча си, който стоеше скрит под масата. Отново седна на стола си и повика прислужницата. Маркус погледна огромния хулиган и приятелите му. Те се смееха и викаха, потни от заклинанията, които бяха правили. Сочеха го с пръст и му се подиграваха, почти изпаднали в истерия.
Прислужницата дойде. Маркус й заповяда:
— Донеси ми запалена свещ.
Момичето кимна безмълвно и след миг се върна с глинен свещник. Маркус взе свещта от него и я скъси с камата си, докато стана дебела, колкото детски нокът. После посочи великана:
— Иди кажи на онзи, че докато тази свещ догори, ще му отсека и двете ръце.
— Няма да стане. — опъна се слугинята.
— Отивай преди да съм ти откъснал ушите. — изръмжа Маркус.
Слугинята отново отиде до мъжагата и не смеейки да го приближи, отдалеч му предаде думите на Маркус, като дори го посочи с пръст.
Великанът изрева от яд и обърна масата пред себе си.
Помете я с едно движение и извади меча си. Маркус също извади своя от ножницата и замахна. Оръжията им се срещнаха и извадиха искри. Двамата размениха по няколко силни удара. Остриетата се срещаха, парирайки се едно друго без мъжете да успеят да се наранят.
Внезапно младежът приклекна рязко и намушка врага си в лявото бедро. Кръвта бликна като от изтърбушен мях. Великанът пусна меча си и се опита да притисне с две ръце раната на крака си. Без успех. Кръвта изтичаше между пръстите му на малки ручейчета.
Маркус удари с меча си веднъж и после още веднъж. Ръцете на гиганта паднаха на пода, отсечени малко над китките. Приличаха на изсъхнали клони, отчупени при страшна буря.
Воинът се строполи на пода, като крещеше. От чуканчетата на ръцете му пръскаше кръв като от два малки червени фонтана.
Неговите сътрапезници станаха и побягнаха. Викаха уплашено:
— Той отсече ръцете на Бинар! Ще убие и нас!
Маркус се обърна и погледна свещта на масата, на която бе седял допреди малко. Тя се бе разтопила напълно, но фитилът й все още гореше с мъничко пламъче.
Маркус се пресегна и помете свещта с върха на меча си.
2.
Мъжете нападнаха младежа, докато спеше. Познаваше ги до един — негови съселяни, които съставяха Селската Милития. Осиновителите му сигурно ги бяха пуснали да влязат тихо и безшумно. Маркус се събуди напълно, чак когато го овързаха като теле.
Един от тях на име Олак се бе надвесил над младежа и се хилеше в лицето му. Лъхаше отвратително на чесън и други гадости. Вързания младеж удари рязко с глава.
Олак падна на земята, като ревеше:
— Тоя ми счупи носа! Помогнете бе, тоя ми счупи носа!
Селяните от Милитията понесоха Маркус към Стъгдата. Тя беше широко утъпкано място в центъра на селото. Там обикновено се събираха при някое по-важно събитие.
Маркус се чудеше на хората, които го бяха вързали. До вчера го тупаха по рамото и се надпреварваха да го черпят в странноприемницата. Сега го нападаха, все едно е най-големият бандит и главорез.
На Стъгдата се виждаха доста хора, които обсъждаха оживено нещо. Кметът на селото — Екенфорд викаше най-много. На всичко отгоре отдалеч се чуваше как си надебелява гласа за да звучи по-авторитетно. Бе се качил на някаква маса и усилено ръкомахаше.