Пътят до кулите бе застлан с черепи. Лежаха на земята и лъщяха под слънцето. Стотици, може би хиляди. Те гледаха сляпо с дупките си наместо очи и се хилеха щърбато с вовеки немите си усти. Около черепите имаше и човешки кости, но те някак не се забелязваха толкова. Освен това Маркус като че ли бе чувал някъде, че човешките кости се разлагат и превръщат в прах много по бързо от черепа. Главата остава последна.
Базилискът бе казал още: "Ще намериш труповете на много Амаги, които са умрели без да познаят магията. Затова още наричат Храма на Цветовете — Храм на Смъртта.
Изведнъж конят на Маркус спря. Воинът го пришпори, но животното се изправи на два крака. Освен това започна да се върти на едно място, все едно е болно или раздразнено от нещо. Не искаше да върви напред.
Младежът извади меча и плесна добичето с плоското на острието по хълбока. Конят се разигра възмутено като за малко не го изхвърли от седлото.
Маркус слезе от животното и продължи пеш. Черепите хрущяха под краката му, лъщейки на слънцето, подобни на яйца снесени от чудовищна птица. Маркус свали омразната превръзка от челото си и я захвърли.
Надяваше се повече да не му потрябва.
Внезапно от нищото изникнаха десет мъже (или жени), облечени в пурпурнолилави плащове с качулки, в които не се виждаха лица. Заобиколиха Маркус подобно на десетте кули, заграждащи Храма на Цветовете.
Качулатите сякаш не пристъпваха, а се плъзгаха по земята. Във всеки случай плащовете закриваха краката им и не можеше да се разбере. Десетте мрачни фигури започнаха да обикалят младежа, въртейки се в кръг.
Някой от декадата продума с глас, наподобяващ кикота на хиена:
— Какво правиш тук, храбрецо? Магия ли търсиш?
— Да. — отвърна Маркус.
Десетте плъзгащи се създания започнаха да хриптят и да мърморят. Младежът не можеше да разбере на него ли говорят или дрънкат помежду си.
— Още един глупав Амаг.
— Този изглежда много силен.
— Търси магия, а ще намери смърт.
— Така е, колкото и да е як, ще умре подобно на другите нещастници без магия.
Създанията спряха да се съветват и едно от тях се обърна към Маркус.
— Каква магия искаш да научиш?
— Не знам точно. Просто искам да стана магьосник. Казаха ми, че Храма на Цветовете е единственото място, в което един човек без магия може да се превърне в маг.
— Вярно е. — съгласи се една от качулатите фигури. — И все пак какъв цвят магия искаш да научиш?
Те започнаха да бърборят отново без да изчакват отговорите на Маркус.
— Май че искаш да научиш Черна магия?
— Или ще овладееш Бяла магия?
— Може би предпочиташ Червената магия?
— Или ще станеш майстор на Зелената магия?
— Тук е Храмът на Цветовете, глупако, тук има магии във всички цветове!
Маркус се ядоса.
— Кои сте вие? Май се мъчите да се подигравате? Ако е така, ще ви отрежа главите и ще ги побия на всяка една от онези кули отсреща!
Фигурите спряха да се въртят около младежа. Тази срещу него обяви:
— Ние сме Десетте Хилафи, човече без магия. Ние се подчиняваме единствено на върховния Каан Септона — владетеля на кралство Балх и на никой друг.
Друг качулат добави:
— Ние сме тук за да убиваме глупаците като теб, решили да станат магьосници. Всички тези скелети, които виждаш, са наше дело.
Маркус нанесе удар с меча си срещу Хилафа, нарекъл го глупак. Острието се отклони, точно преди да докосне мага. И безобидно се заби в купчината кости. Младият боец се опита да заколи още един от качулатите. Мечът отново се отплесна и се плъзна настрани.
Те се смееха. Един от качулатите каза:
— Над всеки от нас е направено защитно заклинание, Амаг. Изрече го лично Върховният Каан.
Хилафът срещу Маркус започна да прави странни движения с ръцете си и да проклина:
— Хиляда вятъра съберете се. Хиляда вятъра завъртете се. Хиляда вятъра вдигнете Човека без Магия и го запратете в една от Черните Кули.
Малък ураган се появи отнякъде. Мъничкия въздушен въртоп достигна Маркус. Не успя да направи кой знае какво, освен че го накара да затвори очи за малко. После безсилното торнадо разроши чупливите му кестеняви коси. И накрая се разсея безсилно.
Още един от Хилафите нападна Маркус с магия. Той вдигна ръце над главата си и прошушна нещо. Между дланите му се образува огнена топка, която полетя към младия воин.
Светещото кълбо спря на около лакът от челото на младежа. Избухна безобидно с нищожен пукот. Опърли леко веждите на Маркус, но не го заболя.