Става още по-зле, обикновено добавяше той, в случай че по чудо тя не го бе чула миналия път.
Днес, едва минал два километра, черен мерцедес се лепна на по-малко от ръка разстояние от сааба му. Уве натисна спирачките три пъти, за да му даде знак. Мерцедесът му присветна нервно с дълги фарове. Уве изсумтя в огледалото за обратно виждане. Да не би да беше длъжен да се разкара от пътя веднага щом някой тъпак реши, че ограничението за скоростта не важи за него? Как не! Уве не помръдна. Мерцедесът отново присветна с дълги. Уве намали. Мерцедесът наду клаксона. Уве намали на двайсет. Когато стигнаха билото на хълма, мерцедесът го задмина със злобно ръмжене на двигателя. Шофьорът, мъж на четирийсет и няколко, с вратовръзка и бели кабели, провиснали от ушите, вдигна пръст към Уве. Уве отвърна на жеста както всички други мъже на определена възраст с прилично възпитание: докосна с върха на пръста слепоочието си. Човекът в мерцедеса се разкрещя и слюнката му се разхвърча по предното стъкло, след това настъпи педала и се отдалечи.
Две минути по-късно Уве спря на червен светофар. Мерцедесът беше последен на опашката. Уве му пусна дълги. Забеляза как шофьорът изви глава назад. Белият кабел се измъкна от ухото му и се удари в таблото. Уве кимна доволно.
Светна зелено. Опашката не помръдна. Уве наду клаксона. Нищо. Той поклати глава. Сигурно шофьорът най-отпред беше жена. Или пък имаше работници на пътя. Уве изключи от скорост, отвори вратата и излезе от автомобила, въпреки че двигателят продължаваше да работи. Изправи се на пътя, подпрял ръце на хълбоци, и се вгледа напред, изпълнен с нещо като Херкулесово раздразнение: точно така би застанал Супермен, ако се окажеше в задръстване.
Човекът в мерцедеса наду клаксона си. Идиот, помисли си Уве. В този момент колите потеглиха. Фолксвагенът зад него изсвири. Шофьорът размаха нетърпеливо ръка. Уве го погледна злобно. Качи се в сааба и бавно затвори вратата.
Невероятно колко сме се разбързали, нацули се той, докато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, преди да потегли.
На следващия червен светофар отново се оказа зад мерцедеса. Имаше нова опашка. Погледна часовника си и зави по тясна и ненатоварена улица. Така пътят му до търговския център се удължаваше, но светофарите бяха по-малко. Не че Уве беше стиснат, но на всички е добре известно, че автомобилите изразходват по-малко гориво, когато се движат, вместо да спират непрекъснато. А и съпругата му често отбелязваше: „Едно може да се напише в некролога му – че е бил пестелив по отношение на горивото“.
Докато Уве наближаваше търговския център от малката странична улица, видя, че са останали само две места за паркиране. Не можеше да си обясни какво търсят хората в търговския център в делничен ден. Очевидно нямаха работа.
Съпругата му обикновено започва да въздиша, когато приближат подобен паркинг. Уве държи да паркира близо до входа.
– Като че ли е обявено състезание кой ще намери най-доброто място за паркиране – все повтаря тя, докато той върти кръгче след кръгче и кълне всички малоумници с вносни автомобили, които му се пречкат. Понякога се случва да обикалят шест, дори седем пъти, преди да намерят хубаво място, а ако накрая Уве трябва да се признае за победен и да се примири с място на двайсет метра настрани от входа, тогава е в лошо настроение до края на деня. Съпругата му не разбира защо реагира така. Но пък тя никога не е разбирала на кое му се казва принципен въпрос.
Уве реши да обиколи бавно два пъти, за да провери как е, но тогава забеляза, че мерцедесът се носи по главния път кьм търговския център. Значи насам се е бил упътил костюмарът с пластмасовите висулки в ушите. Уве не се поколеба нито за секунда. Натисна газта и профуча през кръстовището. Мерцедесът наби спирачки, натисна гневно клаксона и го последва. Надпреварата започна.
Знаците на входа на паркинга отвеждаха автомобилите надясно, но когато пристигнаха, мерцедесът, изглежда, бе видял двете празни места, защото се опита да се промъкне покрай Уве наляво. Уве успя да направи маневра, колкото да го засече. Двамата започнаха надлъгване по паркинга.
В огледалото за обратно виждане Уве забеляза малка Тойота да завива зад тях и да поема в посоката, указана от знаците, да влиза на паркинга с широк завой от дясната страна. Уве я проследи с поглед, докато даваше газ в обратната посока, плътно следван от мерцедеса. Той, разбира се, можеше да заеме едно от свободните места, което беше най-близо до входа, а след това любезно да остави мерцедеса да заеме другото. Само че това нямаше да е никаква победа.